Хрониките на еврозоната: ЕЦБ, инфлацията и дрешникът

В последните месеци станахме свидетели колко упорити могат да бъдат представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на правотата си. След като дълги години Старият континент страдаше от твърде ниска инфлация, сега ЕЦБ е твърдо решена да не повтори грешката си за ранно затягане на паричната политика. Затова и не е случайно, че различните представители на регулатора продължават упорито да повтарят мантрата си, че инфлацията ще се забави в края на тази година.

Остават обаче въпросите дали прогнозите на централната банка за инфлацията не са твърде оптимистични и дали тя ще предприеме някакви мерки на фона на паричното затягане, което вече започна в други страни?

„Няма нужда ЕЦБ из основи да променя своите оценки за инфлационните перспективи или да ускори затягането на паричната си политика“, смята членът на Управителния съвет на ЕЦБ Гедиминас Шимкус, цитиран от Bloomberg.

Според него инфлацията на Стария континент не може да се сравнява с тази в САЩ или други страни, защото „икономическата ситуция е различна“. Това означава, че лихвените повишения са далеч от това да присъстват в плановете на ЕЦБ за 2022 г.

В същото време, от другата страна на океана пазарите се подготвят за четири лихвени увеличения от Федералния резерв на САЩ през тази година.

"Има несигурност и съм съгласен, че се е увеличила. Но няма видими факти, че очакванията са се променили толкова значително, че да започнем да обсъждаме дали инфлационните перспективи не са се променили за инфлация над целта ни от 2%“, каза Шимкус.

Икономисти и инвеститори обаче залагат, че регулаторът ще започне да вдига цената на кредитите. Паричните пазари предвиждат първото повишение да е през октомври, докато анализаторите в Deutsche Bank залагат на декември.  Повечето анализатори обаче все още не очакват лихвени повишения по-рано от 2023 г.

В същото време натискът върху банката се увеличава – през декември инфлацията в еврозоната е достигнала рекордното равнище от 5%. Въпреки това Шимкус заяви, че тези движения в показателя „са малко или повече в съответствие с нашите прогнози“.

ecb2

Според централния банкер към момента все още няма нужда плановете на ЕЦБ за паричната политика да се променят. „Ако въпросът е какво ще стане, ако информацията се промени, и дали ЕЦБ е готова да реагира на промената икономическа среда, то моят отговорил би бил „Да“, категоричен е Шимкус, като добави, че е трудно да се преценят икономическите перспективи.

От последното си заседание през декември 2021 г., когато ЕЦБ реши да прекрати пандемичната си програма за закупуване на ценни книжа PEPP в края на март, единственото, което правят представителите на банката до момента е да дават уверения на пазарите, че постигането на ценова стабилност е приоритет и че инфлацията ще се забави.

Последните данни на европейската статистическа служба Евростат, които показаха рекордно покачване на цените в еврозоната, поставят под въпрос доколко прогнозите на регулатора не са твърде оптимистични. Подобни критики ЕЦБ търпи и от икономисти и анализатори. В сряда бившият член на управителния съвет на Федералния резерв Ранди Крошнер заяви, че е редно ЕЦБ да започне да се подготвя за промяна на паричната си политика отсега, за да предотврати необходимостта от по-агресивни действия по-късно, които биха довели до смут на финансовите пазари.

Има вероятност инфлацията в еврозоната да е по-висока от прогнозите на ЕЦБ и представителите на банката не могат да си позволят да настояват, че покачването на цените ще е временно, смята Крошнер.

Във вторник главният икономист на финансовата институция Филип Лейн повтори дълго поддържаните възгледи на ЕЦБ, че ифлацията ще се ускори през първата половина на годината, а впоследствие ще се забави. „Вместо да се фокусираме месец по месец, имаме ясна представа за общата посока, че инфлацията ще се забави тази година“, каза Лейн.

Прогнозите на централната банка са през 2022 г. инфлацията да е на ниво от 3,2% за страните членки на еврозоната, а в периода 2023-2024 г. да се забави и да е под целевото равнище на банката от 2 на сто.

В последните си изказвания председателят на ЕЦБ Кристин Лагард , както и редица други представители на банката, продължиха да уверяват, че при необходимост ще действат. На фона на досегашните развития и публикувани данни обаче думите на банкерите звучат като празни обещания.

Затова и може да се каже, че до следващото заседание на банката хрониките на еврозоната продължават. Предстои тепърва да видим какво ще извади от дрешника ЕЦБ, за да се пребори със зимната инфлация.