ЕЦБ запази лихвите и увеличи обхвата и срока на програмата за спешни покупки

Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе още стимулиращи мерки, за да изведе валутния блок от двойна рецесия и да осигури подкрепа за икономиката.

Изпълнявайки обещанието си да продължи подкрепата по време на пандемията, ЕЦБ запази основните лихвени проценти непроменени и очаквано увеличи обхвата на програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP) с 500 млрд. евро до общо 1,850 млрд. евро. Управителният съвет също така разшири хоризонта за нетни покупки по PEPP поне до края на март 2022 г. Банката ще извършва нетни покупки, докато прецени, че коронавирусната криза е приключила, става ясно от решенията, публикувани от ЕЦБ след днешното си заседание.

На днешното заседание също така беше решено допълнително да се калибрират условията на третата серия от целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). По-конкретно, банката реши да удължи периода, за който ще се прилагат значително по-благоприятни условия, с 12 месеца, до юни 2022 г. ЕЦБ ще направи три нови предложения по програмата през следващата година.

Управителният съвет също така реши да продължи да реинвестира плащанията по главница от падежи на ценни книжа, закупени по PEPP, поне до края на 2023 г.

Централните банкери взеха решение да удължат до юни 2022 г. продължителността на набора от мерки за облекчаване на обезпеченията, приети от Управителния съвет на 7 и 22 април 2020 г. Удължаването на тези мерки ще продължи, за да гарантира, че банките могат да се възползват пълноценно от ликвидни операции, най-вече рекалибрираните TLTRO.

Ще бъдат предложени и четири допълнителни пандемични операции за дългосрочно рефинансиране (PELTRO) през 2021 г., които ще продължат да осигуряват ефективно ликвидността.

В същото време нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Управителният съвет продължава да очаква месечните нетни покупки на активи в рамките на APP да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да се засили приспособителното въздействие на неговите лихвени проценти. Програмата ще приключи малко преди ЕЦБ да започне да повишава ключовите лихвени проценти, става ясно още от съобщението.

Банката обяви още, че механизмът, наречен репо инструмент за централните банки от Евросистемата (EUREP), и всички временни суап и репо линии с централни банки извън еврозоната ще бъдат удължени до март 2022 г.

Новите парични стимули на Европейската централна банка целят да изведат еврозоната от кризата, причинена от пандемията от коронавирус. Предизвикателството на ЕЦБ ще бъде да балансира между нарастващата гама от краткосрочни рискове и подобряването на дългосрочните перспективи. Изводът е ясен: разходите по заеми ще се поддържат почти нулеви в продължение на години, така че правителствата и фирмите да могат да излязат от кризата, пише Ройтерс.

Още през октомври централната банка на еврозоната обеща да „калибрира инструментите си“ на срещата си през декември, за да отговори на „разгръщащата се ситуация“. Малко след това блокирането заради новите случаи на коронавирус в региона влоши значително икономическите перспективи, поне в краткосрочен план. Досега ЕЦБ се въздържа да покаже твърде много оптимизъм по отношение на пускането на ваксина на пазара.

„Перспективите остават слаби и ЕЦБ иска да запази фокуса си върху краткосрочните проблеми, докато се види по-ясно краят на пандемията“, смятат анализатори на Societe Generale.

На фона на новите блокади, които затрудняват икономиката, ваксините, които тепърва излизат на пазара, и преговарящите за Brexit, които все още не могат да постигнат споразумение, ЕЦБ взе решение да увеличи помощта с повече средства по програмата за спешно изкупуване на облигации, както и с повече евтини дългосрочни заеми за банките.

Целта е условията за финансиране да се разхлабят през икономическата криза, която може да продължи далеч след края на извънредната здравна ситуация. Това ще допълни фискалната помощ, включително европейския пакет от 1,8 трлн. евро, който лидерите също се надяват да финализират в четвъртък.

Засега 19-те държави от еврозоната са изправени пред троен шок - продължителна втора вълна на пандемията, перспектива за тежък Brexit и политическа безизходица за фонда за възстановяване в размер на 750 млрд. евро на Европейския съюз.

Но и трите се възприемат като временни сътресения, като политическата борба вероятно ще бъде разрешена и пандемията ще утихне до пролетта, оставяйки ЕЦБ да прекара блока през трудна зима.

Всъщност финансовият пазар вече беше започнал да се възстановява от пандемията, като глобалните акции достигнаха рекорди по-рано тази седмица. Икономиката също се възстанови изненадващо бързо след първата вълна на ограничения заради коронавируса, което предполага по-голяма устойчивост на икономическите модели.

Спешни мерки

Повечето икономисти, анкетирани от Bloomberg, прогнозираха, че Програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP) ще бъде увеличена до 1,85 трилиона евро и ще бъде удължена с шест месеца.

Очаквано беше и управителният съвет да предложи нови дългосрочни заеми на банките. Въпреки че този инструмент за поддържане на кредитния поток към компаниите и домакинствата беше въведен преди пандемията, по време на кризата периодът за финансиране беше удължен. 

През седмиците, предхождащи днешната среща, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ясно заяви, че по-голямата програма за спешни покупки при пандемия (PEPP) и повече субсидирани дългосрочни заеми за банките ще бъдат гръбнакът на политическите мерки, дори ако са възможни други ходове. Членовете на управителния съвет Филип Лейн и Изабел Шнабел направиха допълнителни намеци, че работата на ЕЦБ е да поддържа разходите по заеми на сегашните им нива още по-дълго, вместо да ги намалява допълнително.

По-стари инструменти

ЕЦБ изобщо не е намалила официалните си лихвени проценти по време на пандемията и това вероятно няма да се промени скоро. Всички 33 анкетирани икономисти прогнозираха, че лихвеният процент ще остане на ниво от -0,5%. В момента инвеститорите оценяват вероятността за намаление с 10 базисни пункта през декември следващата година.

По-старата програма за закупуване на активи на централната банка, стартирала през 2015 г., също е малко вероятно да бъде засегната, докато фокусът остава върху по-мощните пандемични инструменти.

Банкови дивиденти

Със силен интерес пазарът очакваше да види дали ЕЦБ, като банков регулатор в региона, е готова да отмени фактическата си забрана за изплащане на дивиденти от заемодатели. Това е сложно решение, тъй като в момента банките се възползват от регулаторни облекчения и гаранции за държавни заеми.

Икономически прогнози

Докато възстановяването през третото тримесечие беше по-силно от очакваното, последвалата вълна от заразени с коронавирус дойде по-рано и по-силно, отколкото се предполагаше.

Лагард заяви, че наскоро разработените ваксини „не променят играта“, поне що се касае до прогнозите. Банката очаква по-малък спад тази година, но и по-слаб растеж през 2021 г.

Възходът на еврото

Нарастващият курс на двойката евро-долар е поредното главоболие за ЕЦБ и нейната цел да стимулира инфлацията. Единната валута поскъпна с 8% спрямо зелените пари тази година и се очаква да запази ръста си. Силният долар може да потисне апетита за покупки от чужбина, което след това ще натежи върху растежа на потребителските цени.

Така че, освен незабавното гасене на пожари, ЕЦБ има и още по-трудна задача - връщането на инфлацията близо до целта от около 2%.

„На фона на свиването на икономиката през четвъртото тримесечие дезинфлационната тенденция продължава“, каза Флориан Хенсе от Беренберг. Очакванията на икономистите бяха ЕЦБ да намали прогнозата си за инфлацията от 0,3% на 0,2% през 2020 г. и от 1% на 0,9% през 2021 г.

* Материалът е актуализиран към 15:25 часа българско време