Войната в Украйна може да натежи на икономиката на еврозоната и да забави инфлацията в следващите години, въпреки че цените се покачват в краткосрочен план. Такова мнение изрази членът на Управителния съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) и гуверньор на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос, цитиран от Blooomberg.
"Решението на ЕЦБ от миналата седмица да ускори прекратяването на стимулите, но да си даде гъвкавост за лихвени повишения е взето, като се има предвид какъв нож с две остриета е руската инвазия за ценовата стабилност", каза Де Кос.
Според него шокът увеличава вероятността от т. нар. вторични ефекти, които биха могли да поддържат инфлацията на високи равнища, докато служителите търсят по-високи заплати, но също така има възможност поскъпващата енергия и нарасналата несигурност да свият реалните доходи и да ограничат ценовия натиск в средносрочен план.
Войната в Украйна, която започна в края на миналия месец, вече разтърси суровинните пазари, като цената на редица стоки от природен газ до пшеница и никел достигна многогодишни върхове. Въпреки това във всички сценарии на ЕЦБ инфлацията в еврозоната постепенно ще се забави и ще се стабилизира на целевото равнище от 2% на банката през 2024 г.
Управителят на Испанската централна банка предупреди, че негативните ефекти "биха могли да са значителни, особено в краткосрочен план и в контекст, при който икономиката на еврозоната все още е далеч от потенциалните си равнища".
Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард обаче даде по-оптимистична картина, когато във вторник заяви, че икономиката на еврозоната ще отбележи силен ръст тази година, въпреки че войната в Украйна ще натежи на региона посредством високите цени на суровините.
"Ако се реализира основният ни сценарий, икономиката все още би трябвало да нарасне силно през 2022 г.", посочи Лагард.
През миналия месец главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди, че според един от сценариите на банката войната може да свие брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната с 0,3-0,4% през тази година.