Ново слабо развитие на цените в Китай намеква за бавно възстановяване на икономиката от последиците от причинената от коронавируса криза. Данните за инфлацията, публикувани от Националната служба за статистика на Китай (NBS), показват, че втората по големина икономика в света все още има дълъг път към възстановяването си от въздействието на COVID-19.
Китайската заводска дефлация се е задълбочила през май, а инфлацията на потребителските цени се е понижила, което сигнализира, че възстановяването от причинената от коронавируса криза през първото тримесечие остава несигурно.
Спадът в индекса на цените на производител се е разширил с 3,7% през месеца, съобщава Bloomberg, позовавайки се на данни от Националното статистическо бюро. Индексът на потребителските цени е нараснал с 2,4% на годишна база през май. На месечна база същият измерител е спаднал с 0,8%. к
Представянето на двата показателя показва, че търсенето във втората по големина икономика в света остава слабо въпреки последните усилия на правителството да увеличи потреблението на домакинствата и да насърчи експортно ориентираните фирми да използват потенциала на вътрешния пазар.
Дефлацията на цените на производител спадна до най-ниското си ниво за почти четири години, а това са лоши новини за корпоративна рентабилност, инвестиции и заетост.
Инфлацията на потребителските цени намалява през последните четири месеца. Печалбите от цените на свинското месо, които са ключов елемент в кошницата за потребителските цени, са намалели до малко под 82% през май. Базовата инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, обаче остана непроменена на ниво от 1,1%.
„Спадът на потребителските цени е много бърз,“ казва Джоу Хао, икономист от Commerzbank AG в Сингапур. "Ако тази тенденция продължи, при потребителските цени ще имаме дефлация вероятно до края на третото тримесечие“, казва той.
Китайската икономика е продължила бавното си възстановяване през май, показаха най-ранните показатели, като вътрешното търсене набира скорост, дори докато глобалната картина остава помрачена.
Въпреки това през месеца официалният измерител на производствената дейност в Китай се понижи, износът намаля, а вносът спадна с 16,7%, което показва, че вътрешното търсене все още е слабо.
„Вярваме, че спадът на инфлацията на потребителските цени и продължаващата дефлация на цените на производител ще предоставят на Пекин повече пространство за прилагане на политически стимули за компенсиране на въздействието на COVID-19 върху икономиката“, коментира Лу Тин, главен икономист в Nomura International.
„Ние поддържаме мнението си, че Китайската народна банка ще трябва да добави ликвидност чрез съкращаване на коефициента на резерви, различни средства за кредитиране и дори закупуване на специални облигации, емитирани от централното правителство“, заяви той.