Английската централна банка (АЦБ) се противопостави на пазарните очаквания, като запази лихвените проценти непроменени, позовавайки се на това, че опасенията за забавяне на растежа са по-сериозни, отколкото прогнозите за ускоряване на инфлацията.
Банкерите, ръководени от гуверньора Андрю Бейли, гласуваха със 7 на 2 гласа за запазване на референтната лихва по заемите на ниво от 0,1%, и с 6 на 3 за запазване целта си за изкупуване на облигации.
„На заседанието си, приключило на 2 ноември 2021 г., Комисията по отворения пазар прецени, че съществуващата позиция на паричната политика остава подходяща“, се казва в съобщението.
Въпреки това централната банка заяви, че последните икономически данни затвърждават мнението, че разходите по заемите ще трябва да се повишат през „идните месеци“, за да поддържат инфлацията на целевата стойност. Все пак също така се отбелязва, че остава голяма несигурност относно пазара на труда след края на правителствената програма за тези, които нямаха работа по време на пандемията.
Решението е прието с мнозинство от 7-2 за поддържане на банковия лихвен процент на ниво от 0,1%. Единодушно е било гласувано и да се задържи наличността от покупки на корпоративни облигации на ниво от 20 милиарда паунда. С мнозинство от 6 на 3 гласа АЦБ приема да продължи със съществуващата си програма за закупуване на държавни облигации на Обединеното кралство на стойност 875 милиарда паунда. Така общият целеви обем от покупки на активи възлиза на 895 милиарда паунда.
На фона на нарастващата инфлация наскоро се появиха спекулации, че британските парични власти може да са първите от големите централни банки, които ще повишат лихвените проценти в световен мащаб. Мнозина очакваха увеличение на лихвите от 0,1 на 0,25 процента. Някои експерти подчертаваха в навечерието, че в интерес на икономиката и пазара на труда обаче подобна стъпка може да бъде отложена.
Решението вероятно ще повдигне въпроси за надеждността на банката и особено на Бейли, който позволи спекулации за незабавно повишаване на лихвите през последните няколко седмици. След като предупреди за „трудности“, пред които е изправена икономиката в края на септември, Бейли съсредоточи своите изказвания върху неочакваното повишаване на инфлацията и необходимостта от контролиране на ценовия натиск.
Тези негови изказвания накараха инвеститорите да очакват изцяло покачване на лихвите този месец, въпреки че икономистите бяха почти наравно разделени относно вероятността за вземане на такъв ход.
Банкерите също така актуализираха прогнозите си за икономиката, като намалиха очакванията си за растежа и увеличиха тези за инфлацията. Сега се очаква инфлацията на потребителските цени да достигне 5% през април 2022 г., най-високата прогноза от 2011 г. Повечето членове на УС твърдят, че това е временно, а BOE подчертава, че има малко средства, които може да използва, за да предотврати ускорението.
Централните банкери изразиха нарастваща загриженост за перспективите за растеж, отбелязвайки признаци, че потреблението отслабва поради затрудненията от страна на предлагането и ръста в цената на петрола, природния газ и електроенергията. Членовете на комисията отбелязват, че тези проблеми спъват икономиката, която ще се задържи под нивото си преди коронавируса до първите три месеца на следващата година, с едно тримесечие по-късно от очакваното досега от банката.
Средната оценка за растеж през 2022 г. беше намалена на 5% от 5,3%. Това намаление се случва въпреки малкия тласък, идващ от Министерството на финансите, след като финансовият министър Риши Сунак вдигна разходите в годишния си бюджет през миналата седмица.
Само двама банкери, Дейв Рамсдън и Майкъл Сондърс, са гласували за незабавно увеличение на лихвите. Те са отбелязали, че инфлацията вероятно ще остане над целта през следващите няколко години, освен ако лихвените процени не се повишат. Ако действаме сега, това може да намали необходимостта от по-рязко затягане по-късно, са казали те.
Друга централна банка, тази на Норвегия - Norges Bank, ще обяви решението си за лихвения процент по-късно следобед. През септември тя беше първата голяма централна банка в света, която повиши основния лихвен процент от началото на кризата - от нула на 0,25 процента. Тъй като основната инфлация се е увеличила съвсем леко напоследък, не се очаква по-нататъшно повишаване на лихвите.
Федералният резерв на САЩ (Фед) реши в сряда вечерта да забави темпа на покупките на ценни книжа. Настоящият месечен обем от 120 млрд. долара се очаква да спадне с 15 млрд. долара от средата на ноември.
Постепенното затягане на кранчето за пари бележи обрат в паричната политика, след като централната банка наводни пазарите с пари в борбата срещу кризата от март 2020 г. Прекратяването на обема придобивания, което може да бъде достигнато до средата на следващата година, може да е и предпоставка за повишаване на лихвите. Председателят на Фед Джером Пауъл подчерта, че това не е било обсъждано на срещата.