Инвестициите във ВЕИ имат бъдеще, но какво?

Нека потребителите сами решат дали искат да купуват електроенергия, произведена от съоръжения, работещи с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това каза старши икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов по време на състоялия се на 2 юни в х-л „Хилтън“ Клуб Investor.bg на тема „Развитие на ВЕИ в България - инвестиции, възможности, поглед от различни страни“. „България не може да си позволи, поне в скоро време, това, което могат богатите страни, включително и производство на голямо количество електроенергия от вятър и слънце, защото е скъпа“, смята икономистът.

Затова би могло, при един либерализиран пазар на електроенергия, домакинства, които имат желание и финансова възможност, да си купуват само „зелена“ енергия, а останалите – такава от конвенционални източници, която е по-евтина. Според Ангелов, така развитието на ВЕИ ще се насърчава по пазарен начин, а не чрез определени от държавата преференциални изкупни цени (които са няколко пъти по-високи от тези на енергията от конвенционални източници).

И тъй като се очертава соларните панели и вятърните турбини постепенно да поевтиняват, то би могло те да се насърчават само по посочения пазарен начин. А ако към 2018 г. се разбере, че има вероятност да не изпълним квотата си от 16% енергия от ВЕИ (вятър, слънце, вода, биомаса) до 2020 г., то тогава държавата може да обяви търгове за изграждане на съоръжения с ВЕИ, както се процедира в Китай.

„Няма защо да се чака с години, за да се развива производството на енергия от ВЕИ и по-специално - производството на електроенергия от соларни паркове, заяви по време на форума Красимир Узунов, инвеститор в най-големия соларен парк у нас и собственик на „Интерсервиз Узунови“. Той сподели пред аудиторията на Клуб Investor.bg опита си при реализиране на инвестицията от общо 15 млн. евро (вкл. покупката на земята) в соларния парк в с. Равна гора.

Паркът включва 44 хиляди фотоволтаични панели с обща мощност 5 Mwp, разположени в община Аврен до Варна на площ от 200 дка. Реализирането на инвестицията, започнало със закупуване на земя, стартира преди около 2 години, а паркът реално работи от около два месеца. Според предварителните разчети на „Интерсервиз Узунови“, инвестицията им в соларния парк ще се изплати за около седем години.   

Красимир Узунов препоръча на бъдещите инвеститори в соларни паркове да закупуват най-модерните към дадения момент соларни панели, независимо че са по-скъпи, но затова пък са по-ефективни. По думите му най-важно е да се има предвид гаранционният срок на панелите и осигуряването на сервиз от производителя.

Въпреки че сега са скъпи, соларните панели в бъдеще ще поевтинеят, каза председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. По думите му инвеститорите във ВЕИ „хеджират риска“.

Газдов коментира дадения пример от Георги Ангелов за големия интерес от инвестиции във ВЕИ в Китай, независимо че там не се дават преференциални цени за изкупване на енергията. Според Газдов това всъщност се дължи главно на интереса на големи фирми от различни сектори към земята, на която са разположени вятърните и соларни паркове. След около 20 години, когато изтече срокът на работа на съответния парк, тя става собственост на фирмата и там тя може да разположи други производствени мощности.

Илко Йоцев, бивш зам.-министър на енергетиката по времето в правителството на Симеон Сакскобурготски, представи осъществените от неговата фирма „Био Пауър“ АД проект за централизирано топлоснабдяване на обекти в Ихтиман и проект за добиване на биогаз от отпадни води. 

Отопляването на обществени сгради в община Ихтиман чрез централа, работеща с отпадна дървесина, е спестило на общината годишно около 500 хил. лв., като се има предвид алтернативата за отопление с нафта, посочи Йоцев. В бъдеще топлоцентралата ще се развие като когенерация с мощност от 5 мегавата топлина и 1 мегават ток.

Стойността на проекта за добиване на биогаз от отпадни води, изграден на Пречиствателна станция за отпадни води–Кубратово София (Собственост на „Софийска вода“), е 5 млн. лева, като той е реализиран за 10 месеца. Когенерационните съоръжения са с мощност от по 3 мегавата (топлина и ток).

Според председателя на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков, преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВЕИ се определят „непрозрачно“ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Същевременно той отбеляза, че с развитието на технологиите в областта на ВЕИ и при установяване на либерализиран пазар на електроенергия у нас, то напълно е възможно след няколко години електроенергията от вятър и слънце да стане конкурентоспособна на тази от конвенционалните източници.

Енергията от ВЕИ безспорно е необходима, но трябва да си задаваме и да отговорим на въпросите къде и при каква цена на произвеждания ток да се строят съоръжения с ВЕИ, отбеляза в презентацията си зам.-председателят на Българска стопанска камара (БСК) Камен Колев.

По думите му въпросът е да се намери балансът между интересите на производители на ток от ВЕИ и потребителите му. Гражданите и бизнеса (извън ВЕИ) искат цените на енергията да не растат и да имат сигурност на доставките, инвеститорите във ВЕИ пък искат да имат сигурност и възвращаемост за инвестициите си, така че трябва да се стигне до взаимно приемливо решение при развитието на ВЕИ у нас, е становището на БСК.

Снимки от събитието може да разгледате тук

Клуб Investor.bg се осъществява благодарение на:
Генерален спонсор: Emporiki bank Credit Agricole Group
С подкрепата на Дженеръс Ауто и Енемона