Ще имаме ли нужда от MiFID III след Brexit

„Имаме огромен слон в стаята, наречен Brexit, но никой още не знае как ще се отрази той на търсенето на финансови услуги, а освен това има и десетки нерешени неща на масата на преговорите“, каза Киара Сандън, старши политически съветник, Европейска асоциация за управление на фондове и активи, (EFAMA).

Въпреки това тя е умерен оптимист, тъй като по думите ѝ Европа дава сигнали, че е нужно да се създаде капиталов пазар, който и след Brexit да върши работа. „Всички се надяваме новите аранжименти след Brexit да дадат възможност MiFID да проработи“, каза тя.

Преподавателят във ВУЗФ доц. д-р Маню Моравенов направи алегория чрез сравнение на разпространяването на знанието сред хората. Той разказа за тв шоу, интересно почти само на професорите, защото предоставя статистически данни за изследвания и допитвания. Но именно поради това предаването не е интересно за средностатистическите потребители.

„Съвременният човек живее в динамична среда с много информация, която ни залива отвсякъде. Въпросът е какво ни трябва и как да го пресеем, без да се загубим в това море от данни. Затова за мен е трудно да се регулира системата, която се нарича глобални финансови пазари. Тя е доста закърняла като система и съвременният начин да я разбереш е да имаш изключителен интелект. Това обаче е характерно само за изкуствения интелект. Е, трябва ли да се калибрираш - да се превърнеш в робот и да действаш рационално, без емоции, за да си добър професионалист“, попита реторично Моравенов.

От своя страна Райнър Рийс, генерален директор на Федерацията на европейските фондови борси (FESE), обърна внимание на опасността „вторачвайки се в детайла на разпоредбите, да не изпуснем общата картина“. По думите му след новата регулация сме в ситуация, в която не виждаме генерално какво се случва. "Има няколко опита да се посочат с пръст лошите примерни, но липсва голямата картина, не виждаме гората от дърветата“, каза той.

Не липсваше и гледната точка на регулаторите, която бе представена от Димитър Койчев, директор на дирекция „Международно сътрудничество“ в Комисията за финансов надзор.

Той акцентира и на сегашните трудности за всички регулатори в Европа. „Ние работим на единен пазар, но все още нямаме единен регулатор. Гледната точка на практиката на надзора в Европа е, че надзорът е толкова силен, колкото е най-слабото звено на надзор на континента“, каза Койчев. Въпреки че MiFID II е сложна материя, експертите на КФН се опитват да не се вкопчват в детайли, а в спецификата на пазара. „Опитваме се да решим и ежедневни проблеми – тези нелегални бизнеси – да се справим с тях, с неоторизираните бизнеси, да се преодолее и сивотата на пазара“, каза още той.

„Ако гледаме на финансовия пазар като на една голяма река, в която плуват рибите – участниците и оферентите на пазара, MiFID II слага рибарската мрежа от единия край до другия, като се опитва да хване лошите – те са рибите с потока. Ако мрежата е гъста, всички пасажи риба ще бъдат спрени, а това няма да е добре за участниците на пазара. Регулаторът ще каже – да, няма нарушения, няма пране на пари, но няма да има и ликвидност. Но ние в България имаме поговорка, според която водата винаги си намира пътя. Известно време може да върши работа, но ще се намери начин да се преодолее мрежата и реклата ще се разлее и ще ни изненада и ще има наводнения. Затова сега добре трябва да обмислим това, защото може би регулациите са твърде строги“, коментира Моравенов.

По думите му няколко месеца след MiFID II добрата новина е, че бюджетите са се стабилизирали, но има и лоша новина – намаление на ликвидността и концентриране на бизнеса у големите играчи. „Ако не си голям, не си печеливш“, заключи преподавателят във ВУЗФ.

Има проблем в ликвидността. Доминиране на пазара на големите брокери, две трети от обемите минават през петима брокери, дарк пулс се намалиха, но се увеличи проблема с ликвидността.

Месеци след въвеждането на директивата пейзажът не е по-малко хаотичен, а банките и брокерите все още се напасват към правилата, отчете и модераторът на дискусията Жулиета Мандажиева, съучредител на адвокатско дружество „Точева и Мандажиева“. Голяма част от клиентите на дружеството се оплакват от силно нарасналите разходи, сподели тя. В това няма нищо чудно - според Bloomberg банките и инвестиционните компании на Стария континент са похарчили към началото на 2018 г. над 2 млрд. долара в подготовка за новите правила.

Фактът, че финансовите компании са притеснени от сложността и огромния обем на новите законови разпоредби, не е изненадващ, като се има респектиращият мащаб - новата директива е разписана в над 7000 страници, ако се вземат предвид всички допълнителни поправки и стандарти, с които финансовият сектор в Европа ще трябва да се съобразява от началото на 2018 г. Текстовете са пет пъти по-дълги от „Война и мир“ на Лев Толстой и многократно по-нечитаеми.

„Това, което наблюдаваме, е, че законът се опитва да намери онези места, където прозрачността не е достатъчна. Регулаторите се опитват и да насочват пасажите от риба към места, където не е мътна водата. Дарк пуловете намалиха. Има процеси, с които може да се насочва потокът поръчки, но е нужна доста финна настройка на системите“, призна от своя страна Койчев, като отново изтъкна, че КФН се ангажира не само сляпо да прилага, но и да е гъвкава спрямо спецификата на пазара ни.

Запитан дали Франкфурт успява да се възползва от Brexit, Райнър Рийс отговори, че градът не успява да спечели от предимствата си като финансов хъб. Въпреки че има няколко хиляди души повече и нови бизнеси, те не са много повече от тези, които се стичат към Дъблин или Париж, отчете той. Рийс обаче отново обърна внимание на рисковете от неясното все още излизане на Острова от ЕС. „Брекзит без сделка означава повече разходи, повече действия за всички нас. Всички участници в международните борси трябва да се подготвят и трябва да се замислим дали настоящата рамка на MiFID ще работи и след това. Защото Лондон беше основополагащ в тази част, хиляди страници бяха написани там. Сега не е ясно дали регулациите ще са подходящи след Брекзит“, отчете той.

От своя страна Киара Сандън обърна внимание и на друг сериозен проблем пред Европа – застаряващото население. „Ние, като европейци, правим огромна грешка като не обръщаме внимание на пенсионната криза. Прекалено малко капитал остава в пенсионните фондове. Това е огромен капан за Европа и за България, а фирмите трябва да се замислят с какво ще търгуват утре, как ще се увеличава заетостта“, каза тя. Сандън спомена все пак решението за създаване на PEP, което би могло да бъде стабилно решение с голяма защита и ако не попълни дупката в пенсионния бюджет, поне да допълни част от нея.

Генерален партньор на Investor FInance Forum e Lenno, основен партньор – Blue Suisse, както и с подкрепата на Amundi Asset Management, Varengold Bank, Metaquotes, Клъстър ITOS, Philip Morris Bulgaria, Alianz Bulgaria, Genesis Vision, Factset, IUVO, Dell и Johnnie Walker.