Германски съд: Покупките на облигации от ЕЦБ са частично противоконституционни

Покупката на държавни облигации от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) частично нарушава германската конституция, тъй като федералното правителство и Бундестагът не са разгледали решенията на ЕЦБ, обяви във вторник федералният конституционен съд в Карлсруе.

Така присъдата на съда, обявена от председателя му Андреас Фоскуле, прави иска частично успешен. С решението на Бундесбанк се забранява да участва в изпълнението на програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ след преходен период от не повече от три месеца, "освен ако Управителният съвет на ЕЦБ не приеме ново решение, което да демонстрира разбираемо и обосновано, че целите на паричната политика, преследвана от програмата PSPP, не са непропорционални на икономическите и фискалните ефекти, произтичащи от програмата".

„Поради своята отговорност за интеграцията федералното правителство и германският Бундестаг са задължени да се противопоставят на предишното обработване на PSPP (програмата за закупуване на ЕЦБ)“, става ясно от решението на съда. Германската Бундесбанк е най-големият акционер в ЕЦБ, с малко над 26 процента дял. Ето защо и съответният обем на покупките ѝ е най-голям.

Германските съдии добавиха, че германската централна банка също така трябва да продаде вече закупените от нея облигации по програмата PSPP на ЕЦБ, макар и основано на "вероятно дългосрочна стратегия, координирана с останалата част от еврозоната и евросистемата". В края на април закупените германски облигации в рамките на програмата за "количествени облекчения" бяха на стойност 533,9 милиарда евро.

Освен това Федералният конституционен съд обяви решение на Европейския съд от декември 2018 г. за програмата за покупка на ЕЦБ за произволно и следователно необвързващо за Федералния конституционен съд. Европейският съд одобри програмата на ЕЦБ във всички отношения. Това предварително решение от Люксембург е „абсолютно неразбираемо", се казва в решението на германските конституционни съдии.

Причината за съдебното решение са четири конституционни иска от 2015 и 2016 г. Бившият депутат от CSU Петер Гауваллер, както и бившите политици от AfD Бернд Люке и Ханс-Олаф Хенкел също заведоха дело, а друга група ищци беше представена от берлинския финансист Маркус Кербер. Присъдата е взета със седем гласа за и един - против.

Заради пандемията  само петима от осемте съдии от Втори състав обявиха присъдата. Първоначално това трябваше да се случи на 24 март, но поради разпространението на новата белодробна болест срокът бе отместен.

Съдебното решение нанася удар върху програмата за "количествени облекчения" (PSPP) на ЕЦБ, която успя да спаси икономиката на еврозоната по време на няколко кризи, и може да засили вероятността за нов конфликт между ЕЦБ и нейния най-голям акционер в лицето на Германия.

Мащабното изкупуване на облигации, което стана и основен стълб на политиката за съживяване на инфлацията и растежа в еврозоната след финансовата криза от 2008 г., започна през март 2015 г. Германската централна банка Бундесбанк беше един от основните противници с довода, че по този начин се намаляват стимулите на правителствата за конкурентоспособност на икономиките си.

ЕЦБ стартира програмата през 2015 г., за да осигури на пазарите пари и ниви на инфлация от малко под два процента. Критиците смятат, че подходът на ЕЦБ е скрито държавно финансиране на задлъжнелите страни от еврозоната. По този въпрос обаче конституционните жалби постигнаха неуспех.

За да смекчи икономическите последици от коронакризата, ЕЦБ отново разшири значително своите покупки на облигации. Текущите програми за покупки бяха увеличени със 120 милиарда евро до края на 2020 г. Тези пари трябва да се вливат главно в корпоративни книжа. Допълнителна кризисна програма за 750 милиарда евро трябва да се изпълнява поне до края на годината - и ще бъде разширена "без ограничения", ако е необходимо. Тези програми не бяха част от процеса.