Банките подхранват разширяването на добива на нефт и газ в Арктика

Петролните и газовите компании планират да увеличат добива на изкопаеми горива в Арктика с повече от 20% през следващите пет години, отчасти благодарение на финансовата подкрепа, която получават от банковия сектор, според нов доклад на Reclaim Finance, цитиран от EUObserver.com.

Френската Total е посочена като водещата европейска енергийна компания, когато става въпрос за разширяване на енергийния сектор в крехкия полярен регион. Очаква се добивите ѝ там да се увеличат с 28% през следващото десетилетие, посочва се в доклада.

Руският енергиен гигант „Газпром“ се счита за най-големия арктически хищник, тъй като 74 % от неговите резерви са базирани там.

Други енергийни компании с краткосрочни планове за разширяване на добивите в Арктика са американската ConocoPhillips, норвежката Equinor, испанската Repsol и нидерландската Shell.

Данните показват, че по-голямата част от арктическите операции се финансират от някои от най -големите банки в света - включително JPMorgan Chase, Citigroup и BNP Paribas, както и руските VTB group, Сбербанк и Газпромбанк.

От 2016 до 2020 г. банките са насочили над 267 млрд. евро към компании, които разширяват добивите на газ и петрол в Арктика. Европейските банки са отговорни за 25 процента от заемите.

Докато повечето водещи финансови институции имат въведени някакви политики за ограничаване на дейностите в Арктика, неясното определяне на региона им позволява да заобиколят собствените си политики за изключване, посочва се в доклада. Две европейски банки - BNP Paribas и HSBC, дори са увеличили участието си в проекти на газови и петролни компании с добивни дейности в региона, след като са приели политики за изключване на Арктика от финансирането на такива дейности.

Други финансови играчи, като инвеститори, също са съучастници в бума на петрола и газа в Арктика, като държат 232,1 млрд. евро в компании, разработващи арктически нефтени и газови проекти, казва се още в доклада.

Констатациите бяха направени само няколко седмици преди дългоочакваната конференция на ООН по изменението на климата (COP26) в Глазгоу, Шотландия, когато се очаква лидерите да засилят обещанията си за климата.

Смята се, че Арктика е загубила между 1979 и 2020 г. площ с морски лед, която е около шест пъти по-голяма от Германия.

„Арктика е климатична бомба и нашето изследване показва, че петролната и газовата промишленост не са склонни да я задействат, като по този начин увеличават шансовете ни да избегнем разрушителния климатичен срив“, казва Аликс Мазуни от Reclaim Finance.

„Те обаче не са единствените виновници: финансовите институции са финансирали тези компании, като са се подиграли със собствените си ангажименти за климата“, добавя той.

Френската неправителствена организация, която разглежда разходите за изкопаеми горива, сега призовава финансовите институции да засилят корпоративната си политика, за да спрат разширяването на петролната и газова индустрия в Арктика.

По-рано тази година базираната в Париж Международна енергийна агенция заяви, че за ограничаване на глобалния температурен ръст до 1,5 градуса по Целзий не може да се работи по нови находища на нефт и газ.

Според доклада в Арктика има 599 находища на нефт и газ, които са в процес на разработка или оценка, или са току-що открити.