Как Венецуела превръща безполезните си банкноти в злато

Най-успешните финансови операции на Венецуела не се правят на Wall Street, а в местата в южните части на страната, богати на злато, пише в свой анализ Ройтрес.

С разпадането на икономиката на страната около 300 хил. златотърсачи обикалят джунглата, за да изкарат прехраната си, добивайки злато от импровизирани мини. Техните кирки и лопати са добре дошла подкрепа за лявото правителство на президента Николас Мадуро. От 2016 г. насам неговата администрация е закупила 17 тона от ценния метал на стойност 650 млн. долара от така наречените майстори миньори според най-новите данни на централната банка на страната.

Платени с почти нищо не струващите банкноти на Венецуела, тези миньори реално дават възможност на правителството да се сдобива с така необходимия внос на храни и хигиенни продукти. Именно тази търговия със злато привлече вниманието на международните пазари. И то при положение, че САЩ използват санкции и различни заплахи, за да попречат на Мадуро да използва златото на страната, за да си осигурява платежоспособност.

Администрацията на Тръмп оказва натиск върху Обединеното кралство да не освобождава 1,2 млрд. долара от златните резерви, които Венецуела държи в Английската централна банка. Официални представители на американската администрация пък наскоро критикуваха остро инвестиционната фирма Noor Capital от Абу Даби, която на 21 януари е купила 3 тона злато от централната банка на Венецуела.

Всички знаят, че Мадуро използва злато, но не и как точно успява

За да разбере как точно работи този процес Ройтерс проследява пътя на златото на Венецуела от мръсните мини в джунглата, през централната банка на страната в столицата Каракас до износителите на храни в чужбина като разговаря с над 30 души, сред които миньори, посредници, търговци, дипломати и държавни служители. Почти всички от тях са поискали да останат анонимни, защото не са били упълномощени да говорят публично или защото се страхуват от възмездие от страна на венецуелските и американските власти.

Санкциите на САЩ засегнаха петролната индустрия на Венецуела, като страната изпадна и в невъзможност да взима заеми. Официалният миннодобивен сектор пък беше унищожен от национализацията. Така президентът Николас Мадуро пусна златотърсачи на световна практика, които да добиват сами злато почти без никакви регулации или държавни инвестиции.

Боливарската революция сега разчита на работници като Хосе Аулар, тинейджър, който търси злато по 12 часа на ден в местност, намираща се на границата на Венецуела с Бразилия.

"Правителството знае какво се случва в тези мини и се възползва от това", казва Аулар, добавайки "Нашето злато отива в ръцете им."

Венецуела продава по-голямата част от златото си на турските рафинерии, като след това използва част от приходите за закупуване на потребителски стоки от страната. Така търговията между Турция и Венецуела е нараснала 8 пъти през миналата година.

Но златото на латиноамериканската страна започна да привлича все повече чуждестранното внимание след разрастването на политическата криза напоследък и с признаването на опозиционния лидер на Венецуела Хуан Гуайдо за законен президент на страната от много западни държави.

Противниците на Мадуро призовават чуждестранни купувачи на злато от Венецуела да спрат да правят бизнес с незаконен режим.

Треска за злато

Пътят към златото започва в места като Ла Кулебра, изолирана област в джунглата в южната част на Венецуела. Тук стотици мъже работят по методи за добив от 19 век. Те копаят с кирки в ръчно изкопани тунели. Тяхната дейност освен това уврежда горските екосистеми. Миньорите се оплакват от изнудвания от страна на военните сили, изпратени да охраняват региона, където процентът на убийствата е седем пъти по-висок от средния за страната.

Миньорът Хосе Рондън е свикнал с трудностите. От 2016 г. се мести с двамата си сина в североизточна Венецуела, тъй като заплатата на шофьор на автобус не стига за изхранване на семейството на фона на инфлация от 10 млн. процента по данни на Международния валутен фонд. Тримата мъже добиват около 10 грама злато на месец чрез тежка работа.

Вече със злато в ръка, миньорите се отправят към град Ел Каллао, за да го продадат. Повечето купувачи са нелицензирани, дребни търговци, които работят в малки магазини, оборудвани с аларми и стоманени врати. Един от търговците на едро обяснява, че изкупува златото от по-дребните търговци и го продава на всеки три дни на централната банка.

Златото, закупено от правителството, се топи в близките пещи на Минервен, държавната минна компания, според високопоставен служител. След това се транспортира до трезорите на централната банка в столицата Каракас на 843 километра (524 мили).

Златото не остава там дълго. Златните резерви на централната банка спаднаха до най-ниските си нива за последните 75 години. Венецуела продава метала, добиван от миньорите, както и съществуващите си резерви, за да покрива разходите си, твърдят двама високопоставени служители от правителството. По техните думи основен купувач в момента е Турция.

Турски съюз

Златната програма на Мадуро се развива заедно със задълбочаващите се отношения с турския президент Ердоган. И двамата лидери са критикувани от международната общност заради подкопаване на демократичните норми и концентрацията на власт.

Основните купувачи в момента са от Турция, твърдят офицални лица от Венецуела.

Изпълнителна заповед от 1 ноември, подписана от президента на САЩ Доналд Тръмп забранява на американските лица и фирми да купуват злато от Венецуела, но тази заповед не важи за чужденци. Анкара, от своя страна, е уверила Министерството на финансите на САЩ, че цялата търговия на Турция с Венецуела е в съответствие с международното право.

Доставките на злато до Турция през миналата година са достигнали до обеми, равнящи се на 900 млн. долара според данни на турското правителство и търговски доклади.

Според двама различна източника Венецуелската централна банка продава златната си продукция директно на турските рафинерии. А постъпленията отиват във Венецуелската държавна банка за развитие Bandes за закупуване на турски потребителски стоки.

Дори критиците на Мадуро признават, че той използва добър трик от алхимията като компенсира миньорите с обезценените от инфлацията боливари и в замяна получава ценен метал. Явно Николас Мадуро е намерил начин да превърне сламата в злато.