Смятаме печалбите от криптовалути, а как смятаме данъците?

Близо 21 пъти е скочила цената на 1 биткойн на годишна база до 16 531,08 долара към средата на декември тази година по данни на Coindesc. Това означава, че при инвестиция от 10 хиляди долара в края на 2016 г., то сумата днес ще е набъбнала до 210 хиляди долара. Биткойнът обаче, макар и най-известната криптовалута, е само една от многото, които в момента се радват на невиждан интерес от страна на инвеститори и спекуланти. 

Какви са данъчните последствия от подобни инвестиция?

В България липсва специално данъчно законодателство, което да третира сделките с биткойн и другите криптовалути, както и така нареченото „копаене“. Националната агенция за приходите дава разяснения по темата, като се позовава на правилата и практиката в Европейския съюз, но сякаш не всички въпроси около данъчното облагане на криптовалутите получават отговор към момента. 

„Националната агенция за приходите извършва надзор и контрол върху физическите и юридическите лица с цел да предотврати неплащането на данъци, но към момента криптовалутите се разглеждат като част от останалите финансови инструменти“, коментира Росен Бъчваров, говорител на НАП, пред investor.bg

Според Благовест Белев, основател на blockchain.bg, данъчната практика е синхронизирана към момента с европейската и пазарът не среща проблеми в тази посока.

Облагане на физическо лице

Доходите от продажба на биткойн (или други криптовалути) се третират като доходи от продажба на финансови активи,  като облагаемият доход на лицето е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка отделна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка отделна сделка. Доходите от продажби на биткойни се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и би трябвало да се декларират в годишната данъчна декларация до 30 април на годината, следваща годината на реализиране на доходите. 

От НАП поясняват обаче, че при положение, че през годината едно лице е закупило повече биткойни или други криптовалути, отколкото е продало, следва да се има предвид че притежаването на финансовите активи няма да има данъчни последствия.

За целите на корпоративното подоходно облагане сделките с биткойни също се третират като сделки с финансови активи, поясни Таня Павлова, партньор в данъчната компания "Таксакта". 

Така или иначе доходът от сделки с криптовалути в България се определя на годишна база и представлява разликата между сумата, за която даден човек е продал своите валути през дадена календарна година и сумата, за която ги е придобил. Ако той обаче не е на печалба, а на загуба, не дължи данък.

Ставката е стандартният данък общ доход - 10%. Декларира се с годишната данъчна декларация като доход от продажба на финансови активи. Тъй като обаче няма специална разбивка по видове финансови активи, в НАП няма реални конкретни данни за това какво количество криптовалути са търгувани в страната. 

Ако направим сравнение с данъчната политика в САЩ, то там биткойните (и другите криптовалути) се облагат с данък върху доларовата им равностойност към деня на добиване, а не върху цената, на която се търгуват. Така, ако придобитите валути бъдат продадени в рамките на една година след добиването им, към приходите си физическите лица прибавят и разликата между продажна цена и себестойността на биткойните към датата на придобиването им. Ако мине повече от една година от придобиването до продажбата, разликата се счита за капиталов приход и се облага с преференциалния данък от 15%. 

Южна Корея пък възнамерява да ограничи по-силно спекулативната търговия с цифрови валути, като биткойна. За тази цел се предвижда наред с други неща и облагането на капиталовите печалби от търговия с такива валути, съобщи през миналата седмица Службата за координиране на политиката на правителството след извънредно свое заседание.

В специално сформирана група трябва "спешно да се обсъдят" за стъпките за такова облагане. Наскоро правителството и членове на регулаторни органи в страната предупредиха за рисковете заради прегряващата търговия с криптовалути и призоваха за по-строга регулация или дори евентуална забрана от страна на регулаторните органи и държавни служители.

Освен това трябва да се предотврати възможността малолетни и чужденци да търгуват с криптовалута със страната и да си разкриват такива сметки там. Забраната за търговия с виртуални валути от страна на финансови институти следва да се запази.

В Азия търговията с биткойни и други дигитални валути е особено популярна. В Южна Корея месечният обем на търговията на най-голямата платформа на страната Bithumb скочи през ноември до 56 трлн. вона (около 43,6 млрд. евро), изчислява Bloomberg. През януари сумата е била 305 млрд. вона (238 млн. евро).  

Облагане при „добиване“

Доходите от създаването (добиването) на биткойн, както и на други видове криптовалути, не са обособени като отделен вид доход, поясняват от НАП. В този случай облагаемият доход, респективно годишната данъчна основа и дължимият данък, се изчисляват по същия начин, както доходите от стопанска дейност на едноличен търговец.

„Разглеждаме миньора, който копае виртуални валути, като всеки нормален бизнес. Има разходи за машини, ток, интернет, наеми и има приходи от продажбата да речем на биткойни, прави се разликата между двете и се плаща данъка“, поясни Благовест Белев.

ДДС третиране

Продажбата на биткойни се разглежда като освободена доставка за ДДС цели в съответствие с практиката на Съда на ЕС, като този принцип се прилага и в България. 

„Въпреки че продажбите на биткойни са освободени доставки на финансови услуги, за лицето, което търгува с тях, може да възникне задължение за ДДС регистрация, ако достигне оборот от 50 000 лева за 12 месеца (оборотът от финансови услуги също участва в облагаемия оборот за целите на ДДС регистрация)“, пояснява Таня Павлова.

Така или иначе е факт, че поради липсата на специални данъчни правила и спецификата на търговията с криптовалути има неясноти и са възможни различни тълкувания при прилагане на данъчното законодателство, смятат данъчни експерти.

"Считаме, че предстоят допълнителни усилия на нормотворческите и правоприлагащите органи по повод урегулирането на правоотношенията, възникващи по повод на т.нар. виртуални валути, които ще предизвикат българския, а и не само, правен ред да реагира на новостите, които виртуалното общество генерира", писа наскоро в свой анализ адвокат Марин Маринов от "Правна кантора Русков и Колеги".

Остава и въпросът дали и как се контролира декларирането на доходи от търговия с криптовалути, след като сделките и потребителите са криптирани. Едно е сигурно - предлаганата от криптовалутите анонимност на лицата, осъществяващи сделки с тях, е проблем не само за българската, но за всички данъчни администрации.