До каква степен биткойнът уврежда климата?

Ръководителят на автомобилния производител Tesla Илон Мъск, има особена дарба: той може да движи курсовете и в двете посоки. И не само курсовете на акциите на собствените му компании. Ако похвали криптовалута в Twitter, нейната стойност се увеличава. Това се случи с доуджкойна, който умножи стойността си благодарение на туитовете на Мъск. А когато през февруари Мъск обяви, че Tesla ще приема плащания в биткойни, стойността на тази утвърдена криптовалута също скочи рязко. И тогава Мъск изведнъж размисли. През миналата седмица той каза, че Tesla вече няма да приема биткойни. Цифровата валута просто консумира "безумно" количество енергия, написа той в Twitter. Цената ѝ веднага се срина от почти 50 хил. евро до малко под 35 хил. евро. Мъск би могъл да знае и отпреди, че производството и търговията с биткойни консумират много енергия. Но колко? И има ли алтернативи? Ето четири въпроса и отговора по темата.

1. Колко CO₂ генерира биткойнът?

Биткойните не се управляват централно от банка, а децентрално от безброй компютри по света. Следователно е възможно само да се прецени, но не и да се установи със сигурност колко енергия изразходва цифровата валута и колко въглероден диоксид генерира тя. Безспорно е обаче, че консумацията на енергия е значителна - заради начина, по който работи биткойнът. Децентрализираните компютри записват постоянно всички трансакции в база данни, така нареченият блокчейн. Тя е като гигантска касова книга, в която могат да се видят всички 642 милиона трансакции към днешна дата. Компютрите постоянно се нуждаят от енергия за своята дейност и са възнаграждавани с нови биткойни за тяхното използване, поради което работата им се нарича още „добив“ (копаене). Колкото повече долари или евро струва биткойнът, толкова повече пари могат да бъдат спечелени от тази дейност. И толкова по-голям е стимулът за хората да купуват мощни компютри и да ги превръщат в миньори. Следователно нарастващите цени винаги осигуряват увеличаване на потреблението на енергия.

Има обаче един елемент, който намалява печалбите: разходите за електроенергия. Колкото по-високи са те, толкова по-малко си струва да се добива криптоваута. Ето защо добивът се извършва предимно там, където разходите за електроенергия са ниски, например в Китай. И където електричеството идва от изкопаеми енергийни източници като въглища.

Така например Центърът за алтернативни финанси в Кеймбридж се опитва да определи потреблението на електроенергия от валутата от 2019 г. За целта изследователите включват в своите изчисления редица параметри. Например енергийната ефективност на компютрите и усилията, необходими за актуализиране на блокчейна. Всичко това се влива в диаграма на уебсайта на центъра и от няколко месеца кривите, представящи консумацията на енергия на биткойн мрежата, сочат стръмно нагоре. На база на прогноза за годината, според изследователите, компютрите в момента консумират около 140 тераватчаса електроенергия - около една четвърт от консумацията на електроенергия в Германия например, но над 3 и половина пъти над потреблението в България (38,6 тераватчаса за 2020 г.).

Това е правдоподобно число, IT експертът Алекс де Врис предлага подобни стойности. Холандецът оценява на уебсайта си digiconomist.net къде се намират повечето центрове за данни, които добиват биткойни. Въз основа на средните локални емисии на CO₂ той определя какви емисии е вероятно да възникнат. Според неговото изчисление мрежата на биткойна е отговорна за емисиите на около 56 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това е съпоставимо с годишните емисии на Перу. „Така че е абсурдно, че Илон Мъск, от една страна, продава електрически автомобили, а Tesla дори печели от продажбата на сертификати за въглероден диоксид, докато, от друга страна, търгува с криптовалути, които са изключително вредни за климата", казва Де Врис.

2. Предопределено ли е голямото потребление или добивът би могъл да бъде и по-ефективен?

Основната мисъл на изобретателя на биткойна Сатоши Накамото, чиято самоличност все още не е изяснена, е виновна за голямото потребление на енергия за биткойн мрежата. Проблемът с традиционните валути е, че те изискват много доверие у централната банка и банките, написа Накамото в онлайн форум, когато представи идеята си в средата на финансовата криза. С биткойна той искал да създаде цифрова валута, чиито потребители не би трябвало да се доверяват един на друг или на банки или посредници. Само на технологията.

Това е възможно благодарение на криптографията, която дава името на криптовалутите. Всички записи в блокчейна са публични. Но само тези, които знаят подходящия криптографски ключ, могат да получат достъп до кредитното салдо на даден адрес. Освен това всички компютри в мрежата трябва да решат криптографски пъзел, ако искат да добавят нов блок към блокчейна. Колкото повече компютри участват, толкова по-сложен става пъзелът. Първият компютър, който реши пъзела, се възнаграждава с биткойн. Резултатът е труден за определяне, но след като бъде открит, е лесно да бъде верифициран.

Този механизъм се нарича proof-of-work (доказателство за работа) и се използва за защита на блокчейна. Нито един миньор няма достатъчно знания или възможности, за да манипулира блокчейна. „Но точно това гарантира, че компютрите извършват квинтилионни аритметични операции всеки ден, които в крайна сметка са безполезни“, казва Алекс де Врис. „Това е болезненият аргумент срещу биткойните“, допълва той.

Има обаче алтернатива на proof-of-work, тя се нарича proof-of-stake (доказателство за залог). Алгоритъмът не изисква доказателство за работа под формата на решен пъзел, а доказателство за пропорция. Компютрите с определено количество активи получават право да актуализират блокчейна. Усърдието се заменя с власт - а който изневерява, е заплашен от загуба на власт и богатство. „Това почти напълно намалява енергийните нужди“, казва Де Врис. „Освен това се изискват много по-малко компютри. Това означава, че ще има и по-малко електронни отпадъци“, допълва той.

Междувременно има няколко криптовалути, които използват този механизъм; най-търсените са кардано и полкадот. Етерът, втората по големина криптовалута след биткойна, е в процес на преминаване от proof-of-work към proof-of-stake. Механизмът обаче има една слабост: той е по-податлив на манипулация и изисква повече доверие в надеждността на управляващите.