Търговските отношения САЩ-ЕС ще са барометър как ще изглежда световният бизнес

Как се промени светът през последните три години? На този въпрос търсим отговор от лицата на единствената бизнес телевизия в България - Bloomberg TV Bulgaria, която тази година празнува третия си рожден ден.

В поредица от специални интервюта ще представим света през очите на журналистите от екипа, които следят икономиката, финансите и пазарите 365 дни в годината.

Следващият ни гост е водещият на „Светът е бизнес“ – Николай Кръстев.

Николай Кръстев е един от най-изявените международни репортери и редактори у нас. Започва журналистическата си кариера през 1992 година в програма „Хоризонт“ на БНР, още докато е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. В националното радио работи в областта на външната политика, отбраната, етническите въпроси и вероизповеданията. Специализира се по проблемите на Балканите и разпадането на бивша Югославия през 90-те години, както и гражданския конфликт в Македония. Работи като специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония. Бил е кореспондент на БНР за Западните Балкани, базиран в Белград от 2003 до 2011 година.

- Кои са трите ключови събития, които имаха отражение върху света на бизнеса в последните 3 години?

- Първото ключово събитие, което е свързано с посочения от вас период е подобряването на отношенията между двете корейски държави и започналото затопляне на отношенията между тях. На този фон срещата между президента на САЩ и лидера на северна Корея показа желанието на Белия дом да върви към нормализирането на отношенията в световен план. Ако се върнем по назад във времето периода 2015-2018 г. събитието, което имаше важно регионално и световно измерение беше свалянето на руския боен самолет в северна Сирия от турските ВВС през ноември 2015 год. След това последва влошаването на отношенията между Турция и Русия, което се отрази върху процесите в Сирия,  Кавказ и черноморския басейн.

Събитието, което имаше за България много сериозно измерение, беше първото председателство на страната ни на ЕС, което върна във фокуса на Брюксел проблемът с интеграцията на Западните Балкани. София върна темата след близо 15 годишно отсъствие след срещата в Солун и създадения тогава Солунски дневен ред. През 2018 г. беше поставено началото на края на продължилия най дълго балкански проблем спора за името на югозападната ни съседка Република Македония. Скопие и Атина се договориха след маратонски преговори за новото име на бившата югославска република. Всичко обаче ще зависи от това дали македонското Собрание ще приеме навреме поправките в конституцията на страната си, за да може да отвори в крайна сметка пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция.

Пред Bloomberg TV Bulgaria премиерът на Република Македония г-н Заев обяви, че постигането на договора между Скопие и Атина е станало след подписания договор за приятелство между България и Македония, отлаган дълго време от Скопие. Това доведе и до много сериозен тласък в двустранните икономически отношения и влизането на македонски стоки на българския пазар, както и на големи техни търговски вериги. Търговията е нараснала с близо 20% за последните 12 месеца, което е сериозен индикатор.

Събитие, което в регионален план ще играе негативна роля, са лансираните предложения от президентите на Сърбия и Косово за размяна на територии и разграничения. Александър Вучич предложи разграничаването в доминираното от сърби северно Косово с останалата част на най младата балканска държава. От Прищина Хашим Тачи се обяви пък за присъединяването на трите общини с албанци в южна Сърбия към Косово. След неуспеха на Косово да бъде прието в Интерпол, Прищина наложи 100% мита на стоките от Сърбия в Косово, което поставя региона в сериозна неизвестност. това ще влияе и върху диалога между Белград и Прищина, които стартира преди пет години и постави началото на нормализацията им, но поставя под съмнение как ще завърши този процес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.