Недялко Михайлов: Българските проекти за Elevator Lab са на световно ниво

Какви решения трябва да предложи проектът на българските стартъпи, които кандидатстват в Elevator Lab 2018, за да спечели в конкуренция с другите регионални компании? Какви идеи и решения в сферата на финансовите технологии ще развият иновативните стартъпи и ще станат ли те приложими в практиката?

На тези и други въпроси на Investor.bg отговори изпълнителният директор на Райфайзенбанк (България) Недялко Михайлов, който ще оценява проекти на конкурса Elevator Lab 2018 България – най-големият финтех акселератор в Централна и Източна Европа.

Недялко Михайлов е член на управителния съвет на Райфайзенбанк (България) и изпълнителен директор с ресор Операции и Информационни технологии. Той работи в Райфайзенбанк (България) от 2002 г. Бил е управител на клон, отговарял e последователно за отделите Големи корпоративни клиенти, Управление на риска, Проблемни кредити, заемал е и длъжността Директор Счетоводство и финансов контрол. Притежава магистърска степен по Счетоводство и контрол от Икономическия университет, Варна.

– Г-н Михайлов, получавате ли вече проекти от български стартъпи, които кандидатстват в Elevator Lab 2018 – най-големия финтех акселератор в Централна и Източна Европа?

– Интересът на българските финтех стартъпи към регионалното предизвикателство на Elevator Lab оправдава и най-смелите ни очаквания. През 2017 г. в глобалната надпревара участваха осем проекта от България, докато към момента в платформата са се регистрирали близо 30 български стартиращи компании, 12 от които вече изпратиха своите проекти.

Кандидатстването е отворено до 17 юни на http://www.elevator-lab.com/bg/ и очакваме още интересни идеи и решения в сферата на финансовите технологии. Мога да ви разкрия, че към момента активността на българските стартъпи е по-голяма от тази на редица други пазари от региона. Повишеният интерес не е изненада, тъй като все повече компании се убеждават в ползите, които ще им донесе участието в Elevator Lab, а и като цяло финтех екосистемата в България е доста добре развита.

– Какво мотивира българските компании да участват в конкурса?

– На първо място, това е възможността да намерят надежден, стабилен и дългосрочен партньор за реализиране на проектите си в лицето на Групата Райфайзен, която оперира на 14 пазара в Централна и Източна Европа.

Иновациите на победителите в глобалната надпревара могат да бъдат внедрени от банката и могат да достигнат до над 16 милиона потребители по цял свят.

Благодарение на регионалните предизвикателства в рамките Elevator Lab тази година местните стартъпи имат по-голям шанс за изява – победителят от България, например, се класира директно за полуфиналната фаза на глобалната програма. Там българските предприемачи ще могат да сверят часовника си с проекти от цял свят, да създадат глобални контакти, да получат обратна връзка от топ експерти на световно ниво.

Контактът с българското жури и обратната връзка от членовете му също е голяма възможност – в него са експерти и топ мениджъри като Калин Димчев от Microsoft, Светлин Наков от СофтУни, Атанас Райков от Viber, Тодор Брешков от Launchub.

– Имате ли поглед към коя от темите в областите Анализ на данни, Корпоративно банкиране, Инвестиционни технологии, Ново потребителско преживяване в офиса, Отворено банкиране и Технологии, свързани с регулациите, има най-голям интерес?

– Не мога да откроя една определена сфера. Сред проектите на българските стартъпи има решения за подобряване на клиентското преживяване чрез различни уеб решения и мобилни приложения, внедряване на изкуствен интелект, оптимизация при анализа на данни, блокчейн, криптография и т.н.

– Очаквате ли в тазгодишния конкурс Elevator Lab 2018 да има и български победител?

– Сред кандидатствалите към момента български проекти определено има конкурентоспособни на световно ниво. Убеден съм, че журито ще изпрати за глобалния полуфинал най-достойния български представител, който ще трябва да се докаже в конкуренция с компании от цял свят. Нашият победител ще е известен в началото на юли.

– Вие сте член на журито, което ще оценява проектите на стартъпите. С какво би ви впечатлил един проект?

– Очаквам да видя в проектите най-вече идеи, които отговарят на няколко принципа – иновативност, практичност, приложимост в Групата Райфайзен. Решенията трябва да предлагат интересен нов подход, да съдържат конкретно решение за конкретна нужда и, разбира се, да са приложими към условията на пазара и съобразени с нормативните изисквания и регулации.

– Може ли Райфайзенбанк да финансира някой от проектите, които кандидатстват за Elevator Lab 2018, дори той да не се класира на следващия етап на конкурса?

– В съвременния свят добрите идеи никога не остават незабелязани. Нито една компания, в това число и Райфайзенбанк, не би се лишила от нововъведение, което ще подобри ефективността на работата ѝ.

Нещо повече, наскоро Райфайзен Банк Интернешънъл обяви създаването на Elevator Ventures – дружество с инвестиционен капитал от 25 милиона евро, което ще инвестира директно в иновативни проекти на финтех компании от региона на ЦИЕ. Иновациите са приоритет на Групата Райфайзен и ние активно търсим сътрудничество със стартиращите компании, които предлагат решения за финансовия сектор.

– Ресорът, за който отговаряте в Райфайзенбанк (България), е "Операции и Информационни технологии", но през годините имате опит в отдели "Големи корпоративни клиенти", "Управление на риска", "Проблемни кредити", "Счетоводство и финансов контрол". От технологиите ли зависи да е по-добър бизнесът на банките?

– Внедряването на нови технологии е задължителен компонент при изграждането на по-ефективен бизнес модел за всяка съвременна компания, в това число и от банковия сектор. Още повече сега, когато технологиите се развиват много бързо, много банки вече все повече приличат на технологични компании. Който стои встрани от процеса или закъснее, рискува да загуби своята конкурентоспособност. Затова въвеждането на иновации като средство за подобряване на бизнес ефективността е сред основните приоритети на Райфайзенбанк.

В същото време инвестираме и в развитието на експертизата на служителите, тъй като хората са на първо място при създаването на конкурентни продукти и услуги, обслужването на корпоративни и индивидуални клиенти, предотвратяването на рискове. А технологиите могат да бъдат отличен помощник в тези процеси.

– С какво новите правила, които засягат личните данни с регулацията GDPR, ще допринесат за по-голяма сигурност на банковите клиенти?

– Основната цел на GDPR е предоставянето на по-голям контрол на крайния потребител над информацията, която компаниите събират за тях и целите, за които я използват. Като част от европейската банкова група на Райфайзен, ние имаме установена корпоративна култура и богат опит в областта на сигурността и опазването на личните данни. Въвеждането на тази директива допълнително ще защити личните данни на клиента.

– Наблюдаваме съживяване на кредитната дейност, като това е много осезателно при жилищните заеми. БНБ обаче предупреди банките да се въздържат от проциклично поведение и да поддържат капиталови и ликвидни буфери в случай на необходимост. Как в Райфайзенбанк оценявате платежоспособността на клиентите и как прогнозирате евентуални рискове?

– За Райфайзенбанк е от изключителна важност да познава добре рисковия профил на клиентите си, поради което инвестира в разработването и внедряването на усъвършенствани модели за оценка на риска.

Банката прилага вътрешно-рейтингов подход за кредитния си портфейл в съответствие с най-актуалните регулаторни изисквания, което е предпоставка за разумно и осъзнато поемане на риск и управление на капитала за покриване на потенциални загуби от кредитен риск. Потвърждение на това е фактът, че показателят ни за необслужвани кредити е около 4% – значително под средното за пазара.

Системата за управление и контрол на риска е базирана на богат набор от исторически данни, с периоди обхващащи и предишни икономически цикли, което до голяма степен ни предпазва от грешките в миналото.

Кредитното качество на длъжника се определя не само на база платежоспособността при кандидатстване за кредита, но и на база поведение след това, което ни дава възможност да реагираме на по-ранен етап в случай на първи признаци за влошаване на кредитното качество на клиентите ни.

В рамките на системата за управление и контрол на риска банката разполага с достатъчно надежден и изчерпателен инструментариум, включително и провеждането на регулярни стрес тестове (в т.ч. макроикономически), за да сме сигурни, че разполагаме с достатъчно налични капиталови и ликвидни буфери.

Периодично следим нивата на отклонение на съотношението кредит към БВП от дългосрочната му стойност, за да идентифицираме потенциалното натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж и др.

– От 1 януари 2021 г. банките в България трябва да прилагат насоки за оценка на риска при одобряване на кредити, както и да следят стриктно за тяхното издължаване след като БНБ публикува „Насоки относно оценката на параметрите PD и LGD и третирането на експозиции в неизпълнение“, издадени от Европейския банков орган. Какво означава банките да направят рейтингова скала за длъжници, препоръчана от европейския регламент?

– Като част от системно значима европейска банкова група се съобразяваме напълно с всички изисквания на регулаторите и развиваме рамката за управление и контрол на риска и моделите си, когато има промяна в регулациите или нови изисквания, като тези от 2021 г.

Рейтинговата скала, препоръчана от този европейски регламент, е неразделна част от всяка рейтингова система и дава количествена оценка на риска от неизпълнение на длъжника. Според новите насоки, експозициите в обхвата на една и съща рейтингова система трябва да бъдат третирани по сходен начин от всяка институция. По-конкретно рейтинговата скала дава индикация за кредитното качество на клиентите и каква потенциална загуба може да претърпи банката на база историческия си опит с подобен тип клиенти с аналогични характеристики.

Одобрените банки за вътрешен рейтингов подход, сред които е и Райфайзенбанк, прилагат собствени оценки за вероятност от неизпълнение (PD) и загуба при неизпълнение (LGD) и към настоящия момент използват рейтингови скали за своите длъжници. Мога да кажа, че от тази гледна точка сме извървели голяма част от пътя към изпълнение на изискванията. Естествено с влизането в сила на новостите ще е необходимо да прегледаме рейтинговите си системи, така че да са в максимално съответствие с публикуваните насоки.

– По-близко или по-далеч е еврозоната за България, след като излезе докладът за конвергенция на Европейската комисия, който разглежда напредъка на страните по пътя на еврото?

– Сигналите от доклада са по-скоро в посока, че предстои много работа за покриване на всички изисквания. От една страна, имаме покрити критерии за ценовата стабилност, публичните финанси и дългосрочните лихвени проценти.

От друга обаче са дадени ясни сигнали, че от България се очакват още усилия.

Приемането на България в еврозоната се очертава като национален приоритет, около който се обединяват институциите и бизнеса и като такъв трябва да фокусира по-сериозен ресурс от институционални усилия и широка експертиза. Аз съм оптимист, че в близките години България ще влезе в механизма ERM II и ще въведе еврото.