Сдружения от частния охранителен сектор са против новата регулация в бранша

Сдруженията от частния охранителен сектор – Българска камара за охрана и сигурност, Индустриален клъстер Сигурност и Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС), изразяват пълно несъгласие с новоприетия нов Закон за частната охранителна дейност (обн. ДВ бр.10 /2018 г.) и публикуваните за обществено обсъждане проекти на наредби към него.

В писмо до президента, премиера, главния прокурор и други институции браншовите организации настояват за спиране на действието на Закона за частна охранителна дейност, както и на проектите на наредби към него, съобщават от пресцентъра на Българската стопанска камара (БСК).

В писмото се посочва, че охранителният бизнес има необходимост от добра и работеща регулация, която да защитава както обществения интерес, така и интересите на работодателите.

Възразяваме категорично срещу приетите и предложени нормативи, пряко засягащи сектора на частната охранителна дейност и услугите за сигурност, без да бъде отчитано въздействието, което те ще окажат върху нас и нашите служители, бизнес партньори и възложители, пише в писмото. 

Отбелязва се, че всички предложения са приети без експертизата на бизнес организациите в сектора и заинтересованите страни. Според тях това ще доведе до пагубни и непредвидими последици.

Новоприетият закон съдържа множество противоречиви и неработещи административни и регулаторни изисквания, които ще затруднят още повече този вид дейност. Организациите считат за недопустимо въвеждането на минимални изисквания за осъществяване на дейността чрез закон, чието изпълнение и контрол е възложено на министъра на вътрешните работи, което е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, в нарушение на европейските норми и на Конституцията на България.

Въвеждането на по-високи изисквания за минимален образователен ценз и професионална квалификация на служителите на охранителните фирми ще доведе до блокиране на дейността поради липса на кадри за предоставяне на услугата, казват още от организациите.

Тяхната позиция е, че предложената за обществено обсъждане или вече приета нормативна уредба ги лишава от правото на свободно договаряне и свободна стопанска инициатива предвид заложената в закона забрана за наемане на подизпълнители. Ако целта на закона е да се създаде такава компания, която да изпълнява услугите на територията на цялата страна, то той се явява дискриминационен и лобистки по своята същност, пише в писмото.

От сдруженията казват още, че чрез възложените със закона правомощия за проверка и контрол на дейността от страна на МВР, на проверяващите се вменяват множество административни задължения извън тяхната основна дейност, за което те нямат административен и ресурсен капацитет. От една страна, това ще доведе до огромен субективизъм и неефективен контрол, а от друга – до възможност за рестрикции и злоупотреба със служебно положение и корупционни практики, смятат сдруженията.

Чрез закона и проектите на наредби към него се предоставя възможност на МВР, в качеството си на лицензиращ дейността ни орган, да проверява „сам себе си“. Това противоречи на принципите на разделение на функциите и отговорностите, създава условия за „търговия с влияние“ и разправа с „неудобните“, пише в писмото. С въведените лицензионни режими се създава неравнопоставеност на пазара, между операторите от сектора и така наречените звена за „самоохрана“, допълват браншовите организации.

Чрез нормативното установяване и подпомагане на звената за самоохрана продължава практиката за нелоялна конкуренция от страна на държавата, смятат те. На практика това представлява нерегламентирана и неправомерна държавна помощ, което създава предпоставки за: висок риск за гражданите и публичното имущество; непрофесионално изпълнение на услугата; липса на прозрачност относно усвояване на бюджетни средства; отнемане на пазарна ниша от сектора.

Предвидената възможност за самоохрана на обекти от стратегическата инфраструктура създава колизия между правомощията на МВР по Приложение 1 от ЗМВР и изискванията на ЗЧОД за контрол. Това противоречи и на логиката на законодателя, с която е възложил на МВР да извършва възмездно охраната на тези важни за обществото обекти и същевременно, от икономическа гледна точка да се извършват допълнителни разходи за охранителна дейност под формата на самоохрана, заплащана също от бюджета.

Въвеждат се прекомерни административни тежести, нерелелевантни наказателни отговорности към служителите и ръководителите на частните охранителни фирми, които се явяват свръхрегулация и риск за дружествата, предоставящи охранителни услуги, посочва се в писмото до институциите.