С. Георгиева: Публичният сектор е по-предпазлив към иновативните решения в градовете

Лидерите в публичния сектор са по-предпазливи при прилагането на иновативни решения, които често са рискови, и търсят баланс. Бизнесът върви няколко стъпки преди публичните власти в развитието на технологиите и решенията, публичните системи по-трудно възприемат и наместват иновациите.

Това коментира по време на конференцията Knowledge City, организирана от Investor.bg, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) Силвия Георгиева.

По думите ѝ обаче всички инвестиционни и управленски решения ще бъдат обвързани с изискванията на зеления пакт на европейския съюз (ЕС). „Неминуемо е да направим нашите градове по-зелени, по-умни и по-отворени към нуждите на гражданите“, посочи тя, като подчерта целта на ЕС за климатичен неутралитет до 2050 г.

Нещата стават по-бавно, но не означава, че не се случват, коментира още Георгиева. Тя даде пример с две от основните дейности на местното управление – транспорт и управление на отпадъци. В градовете тези два бизнеса са възложени на външни изпълнители с тежки дългогодишни договори. Всяка иновация изисква предоговаряне и може да е финансово натоварваща за местната власт, посочи тя.

Технологии и градове

Различни приложения за автоматизация на транспорта и трафика са сред най-често използваните от местните администрации, коментира Герасим Славов, изпълнителен директор на Новател.

Различни иновации се прилагат и в сферата на паркирането, уличното осветление, за управление на отпадъците, чистота на въздуха, допълни той.

Все по-належащо е изграждането на зарядни станции и инфраструктура за електромобили, подчерта Славов. Все повече се акцентира и върху намаляването на енергийния отпечатък, без значение дали от конкретна дейност, или за цяла сфера от управлението на градовете, допълни той.

Що се отнася до необходимата нова инфраструктура и технологични иновации, Герасим Славов коментира, че има много средства от ЕС, които България може да използва за най-различни проекти, вкл. и за „умни“ градове.

Весна Балтина, зам.-кмет на община Бургас, изтъкна проекта на общината за изграждане на 50 нови зарядни станции за електромибили.

От началото на 2020 г. общината експлоатира и има система за умно събиране на отпадъци. Над 1200 контейнера за отпадъци са оборудвани с устройства, които следят за изхвърления отпадък и необходимостта от неговото извозване, както и 4700 кофи по съставните селища. До края на годината ще бъдат оборудвани още 1 400 контейнера за разделно събиране. Автоматизирани са и машините за събиране на отпадъците, като процесът за един контейнер отнема около 40 секунди. Това много оптимизира разходите по сметосъбиране на общината, посочи тя.

Община Бургас изпълнява и три „зелени“ проекта – с Тринити Колидж (Дъблин) за чистотата на въздуха, друг за обособяване на зелени маршрути и още един - за енергийни общности – сдружения (граждани и бизнес) за изграждане на една „централа“ от ВЕИ, за да ползват енергия.

Местната администрация в града си е поставила за цел до 2030 г. използването на дизеловото гориво да се намали с 55%, посочи още Весна Балтина. Тя допълни, че в началото на годината общината е номинирана за добри практики, примери и политики за сектор енергия.

Международният пример

Кметът на белгийския град Льовен Мохамед Ридуани разказа как е започнал процесът по трансформация на града, който продължава да расте, но вредните емисии намаляват, защото всеки допринася за това. Преди няколко години по негово предложение е реализирано извеждането на трафика от центъра на града, като на жителите е обяснено подробно и те самите са подкрепили инициативата. Малко след това той е избран за кмет на Льовен.

„Центърът на града е по-чист, по-удобен, по-здравословен и по-удобен за разходки, използването на велосипеди се увеличава драстично, хората ходят и повече пеша“, коментира Ридуани.

Той обясни, че се инвестира и в изолацията на сградите, така че те да станат по-енергийно ефективни и устойчиви. За целта се отпускат и грантове на обитателите им за финансиране на дейности. Въведено е и изискване всяка нова сграда да бъде енергийно неутрална.

Knowledge City се провежда с подкрепата на Алтерко, A1, Риск Инженеринг, TollPass, Банка ДСК, Интерком Груп и Явор, Леново България.