Решението за ERM II се отлага поне до есента

България няма да получи отговор за влизането на лева в ERM II през юли, както бе обявено преди година, съобщава Mediapool, позовавайки се на "източници, запознати с процеса". Вместо това решението ще бъде отложено най-рано за есента, след избирането на нова Европейска комисия и може би дори след изтичането на мандата на сегашния президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги.

В същото време Хърватия официално подаде молба за т. нар. "близко сътрудничество" и участие в Единния надзорен механизъм (ЕНМ), без обаче влизането й в банковия съюз да бъде обвързано с каквито и да било условия и допълнителни изисквания. Това вероятно ще даде нов глас на съмненията за двоен стандарт и специално отношение от европейските институции към България.

Припомняме, че финансовото министерство и БНБ подадоха българската молба за влизане в Банковия съюз миналия юли, след като преди това правителството декларира готовност да изпълни изискванията на ЕК в шест различни области - от повторната проверка на активите на банките до мерките срещу прането на пари и управлението на държавните предприятия. Още тогава някои наблюдатели предупредиха, че в замяна на пълното сътрудничество на българските власти комисията не е поела нито писмени ангажименти, нито е дала каквито и да било ясни гаранции за София.

При визитата си в края на януари вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис се задоволи да каже, че ЕЦБ е започнала проверката на банките и "се очаква да представи резултатите до юли", след което решението за ERM II може да бъде взето "през третото тримесечие". Това решение трябва да се вземе съвместно от страните от еврозоната плюс Дания, Европейската комисия и Европейската централна банка.

Текущата еврокомисия обаче си отива и най-късно през ноември в длъжност трябва да встъпи следващата, избрана от новия състав на Европейски парламент. На 31 октомври изтича и мандатът на президента на ЕЦБ Марио Драги. Заради това още миналата година Investor.bg предупреди, че едва ли може да се очаква решение през лятото.

В същото време подходът, на който бе подложена България, предизвика острите реакции на други страни в ЕС, начело с Чехия и Полша. Те се опасяват, че условията, наложени на София, може да бъдат приложени и към тях при евентуалното им кандидатстване за ERM II.

За подобен сценарий загатна и през пролетта икономистът Георги Ганев, който обаче го тълкува като нещо положително за България.

По непотвърдена официално информация на Investor от чешката централна банка дори са изпратили запитване до ЕК дали става дума за приети нови правила по пътя към еврото, но засега не са получили отговор. Ако бъде подложена на същия процес като България, страната е склонна по-скоро да предоговори условията за членството си в ЕС, твърдят добре информирани източници от Прага. 

Официалното съобщение на Хърватската национална банка, публикувано на 27 май, обаче по-скоро подсказва, че няма да има нови правила по пътя към еврото и че условията, наложени на София, ще си останат изключение.

В съобщението се казва, че страната е подала до ЕЦБ молба за "установяване на близко сътрудничество с Хърватската национална банка при изпълняването на надзорните функции върху кредитните институции в рамките на Единния надзорен механизъм. Тази стъпка е част от процедурата по влизането на Република Хърватия в механизма ERM II и, последващо, в еврозоната. Република Хърватия възнамерява eдновременно да влезе в близко сътрудничество с ЕЦБ и в ERM II".

На пръв поглед изглежда, че Загреб тръгва по стъпките на София. Но всъщност в хърватското заявление не се споменават никакви условия и допълнителни ангажименти - нито за небанковия финансов сектор, нито за държавните предприятия, нито за прането на пари.

Сериозни разногласия се оказва, че има и по въпроса с обезценката (провизирането) на банковите активи и новия Международен стандарт за финансова отчетност 9, който наложи много по-консервативен подход за формирането на провизиите. Обсъжда се дори още по-голямо затягане на „коланите“, което ще постави в доста трудна ситуация повечето банки в страната.

В този контекст трябва да припомним, че Международният валутен фонд (МВФ) публикува на 21 май доклад от проверката за системата на банковия надзор в България. В него се посочва, че страната ни трябва да обърне внимание на рисковите кредити и че провизиите и капиталовите буфери за този вид кредити не могат да бъдат същите като за стандартните заеми. От МВФ настояват за тези проблемни кредити да има допълнителни капиталови изисквания. Под рискови заеми се има предвид такива, за които има съмнения, че не са спазени вътрешните процедури на съответната банка или са отпускани на лица със съмнително кредитно досие.

Според документа страната ни все още има проблем с високото ниво на необслужени кредити. Все пак от МВФ отчитат, че делът им намалява значително, но различията по този критерий между отделните банки с сериозно – т.е. някои се справят добре, за разлика от други. От Фонда отчитат, че с изключение на една „голяма местна банка“, капиталовите съотношения на всички останали са доста над капиталовите изисквания.