Директори на болници прогнозират сериозни негативни последствия заради новото финансово управление на болниците.
Въвеждането на единния финансов стандарт за управление на лечебните заведения от страна на Министерство на здравеопазването предизвика редица притеснения сред директорите на областните болници и персонала. Според някои от тях това ще доведе до натрупване на задължения, допълнителна неразплатена надлимитна дейност, липса на персонал и още сериозни последствия за болниците. Медиците не са съгласни при задължения да не се дава допълнително материално стимулиране на работещите.
Единият стандарт залага да не се допуска увелчаването на просрочените задължения, общи правила за счетоводната политика, за управление на ресурсите, единни принципи на вътрешните правила при формиране на заплатите, съгласуване на обществените поръчки с принципала.
Проблемите ще започнат, ако не могат да изплащат допълнително материално стимулиране на персонала, а междувременно неразплатената надлимитниа дейност остава, каза пред БНР изпълнителният директор на МБАЛ - Хасково д-р Георги Гелов.
Лимитирането на дейности и на финанси създава възможности за много по-малко начини на откриване на нови дейности и осъществяване на допълнителни приходи, които могат да се получават за болницата, каза той.
Притеснения не са свързани с това, че ще бъде извършван строг контрол върху финансовите дейности, които извършват болниците. Проблемите идват от частта, в която се казва, че не може да се дава допълнителен материален стимул на лекарите и сестрите в болниците, които имат просрочени задължения. Така на практика всички лекари и сестри ще напуснат, споделя директорът.
Държавните болници трупат задължения от спешния прием, тежката реанимация и интензивното лечение, белодробните болести, каза заместник-директорът на Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив Момчил Мавров.
„Не смятам, че с въвеждане на еднакви правила за финансово управление всички държавни болници ще бъде даден нужният терапевтичен отговор на проблемите в страната. Капацитетът, регионът на дейност, функциите, материалното и финансово състояние, обезпечаването с ресурси на отделни държавни болници са твърде различни – говорим за ефективно прилагане на еднакви правила на поведение за всички държавни лечебни заведения”, посочи той.
По думите му лимитирането на продажбата на здравни дейности към Здравната каса неминуемо води до ограничаване на възможности на големите лечебни заведения за повече приходи и по-голяма печалба, а ако не бъдат заплатени самите надлимитни дейности, води и до финансови загуби, забавянето на плащанията по продажбите води до просрочия, задължения към доставчиците на лечебното заведение.
Ударът ще бъде по-голям за по-малките областни болници, коментира Момчил Мавров.