Декларативният режим, който беше със срок 31 март 2019 г., за определяне на ползвателите на такса „смет“, ще бъде съчетан с националното преброяване през 2022 г.
Това решиха депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси на второ четене при обсъждане на Закона за местните данъци и такси.
„Смятаме за неразумно да облагаме и гражданите, и бизнеса с още един декларативен режим, който не е ясно какъв резултат ще ни донесе. Националното преброяване е най-разумният начин да бъдат преброени ползвателите на имотите, които ще се ползват при определяне на такса „смет“, посочи Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Тя обясни, че до 2022 г. ще остане данъчната оценка като база за изчисляване на данъка за отпадъците, но напомни, че с пилотен проект в над 40 общини сега той се изчислява на база количество. Георгиева прогнозира, че внедряването може да стане и по-рано.
„Към момента общинските данъчни администрации започнаха да правят изчисления на база публикувания законопроект за обсъждане. След като влезе окончателно в сила, ще започне същинската работа. За гражданите е важно да знаят, че срокът за изчисляване по новия модел ще бъде 31 януари 2019 г, а не както е обичайно по закон – до 30 ноември предходната година. Ще направим нашите изчисления и ще ги предложим за обществено обсъждане от гражданите. При всички случаи не очакваме да има съществена промяна в размера на данъците, заяви изпълнителният директор на НСОРБ и обясни, че размерите и изчисленията ще са ясни след 30 ноември, като всеки общински съвет ще вземе индивидуално решение.
Според Георгиева в момента общините работят по определяне на системите за управление на отпадъците за по-широко въвеждане на разделното събиране.
„Този двугодишен период няма да бъде загубен за нас, когато ще се подготвяме за изчисляване по новия начин на количество отпадък. През 2019 г. ще се стараем да не намалим достигнатите нива на събираемост“, посочи тя.
Силвия Георгиева каза, че промяната, която се прави в Закон за местните данъци за моторните превозни средства прави данъкът за автомобили двукомпонентен като водеща остава имуществената компонента, но чрез екологичната.
„Общините ще споделят отговорността за една национална политика за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Тепърва ще тестваме през 2019 г. как ще проработи този нов модел“, коментира изпълнителният директор на Нациналното сдружение на общините в Република България.
Бюджетната комисия на парламента прие на второ четене минимални промени в коефициентите при екологичните категории Евро 1 до Евро 3, като председателят ѝ Менда Стоянова потвърди, че те няма да повлияят съществено на начина, по който хората ще плащат данък за стари автомобили.
Проф. Румен Гечев от БСП постави въпроса за плащането на данъка от гражданите, които са с откраднат автомобил, да не се взема за месеците, в която той се издирва.
Депутатите обаче не приеха да се прекрати регистрацията и тогава превозното средство да се свали от данъчно облагане.
„За нас е важно да изясним откъде ще получаваме документ за екологичната категория, за да не се налага да се носят документи от различните органи, чиято достоверност ние не можем да проверим“, потвърди Силвия Георгиева от НСОРБ и информира, че тази информация в общините ще получават от КАТ от системата за автоматизиран обмен.
Тя обаче настоява тази наредба да се прецизира и да има яснота кога в МВР едно превозно средство се дерегистрира, защото само такъв документ може да послужи за доказателство.
Йордан Цонев от ДПС се пошегува, че всяка година предлагат старите автомобили да бъдат повече обложени, а новите – по-малко.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.