Националната здравна карта ще бъде готова до три месеца. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в рамките на първи си блиц контрол в парламентарната комисия по здравеопазване.
Той припомни, че Върховният административен съд (ВАС) отмени здравната карта, подготвена от екипа на Петър Москов, и обясни, че една от първите му задачи на поста е била да възстанови работата по нея. По думите му забавянето ще дойде заради процедурни причини, както и заради предстоящото обществено обсъждане на документа.
Министърът вече е изпратил писма до всички институции да номинират членове, които да влязат в комисиите по изготвяне на областните здравни карти. На тези комисии ще бъде възложено в кратки срокове да подготвят предложенията си за Националната здравна карта, тъй като те вече имат началната база – отмененият от ВАС документ.
По думите на Ананиев новата Национална здравна карта ще е готова най-късно до три месеца, точно преди сключването на Националния рамков договор за 2018 г. Така тя ще се използва като инструмент за подписване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ.
Що се отнася до разпоредения от Ананиев пълен финансов анализ на държавните и общински болници в страната той посочи, че Министерството на здравеопазването вече има готовност да предложи оздравителен план за всяко едно лечебно заведение. Към болниците ще се подхожда индивидуално заради спецификите им. Преструктурирането ще включва закриване или сливане на отделения и предложения коя болница ще поеме съответните отпаднали дейности.
В момента на дневен ред е оздравяването на болниците в Ловеч и Враца, като активно се водят разговори с кредиторите им заради запорираните сметки. Същият подход ще се приложи и за останалите най-закъсали клиники, каза Кирил Ананиев.
Относно проекта за модернизиране на спешната помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ за 163 млн. лв. министърът обеща, че ще доведе проекта докрай и той ще приключи в срок.
Кирил Ананиев пое ангажимент да работи върху национална скринингова програма за онкологични заболявания, а със заложените 407 млн. лева повече в бюджета на НЗОК за догодина да се увеличи профилактиката в извънболничната помощ. Акцент в работата му ще бъде да реши въпроса с преразхода за лекарства, надлимитната дейност на болниците и недофинансираната извънболнична помощ.
Във връзка с днешното повторното гласуване на текстовете от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и ветото на президента здравният министър пое ангажимент, че ако дадена молекула се предлага в девет от страните членки на ЕС, то България ще бъде десетата, която ще я осигури на своите пациенти. Той каза, че за новите общо 32 молекули, за които важи мораториума, има алтернатива за 27, а за останалите ще бъде осигурено финансиране по различни пътища, включително и по реда на състрадателната употреба чрез осигуряване на медикаментите от производителите. Нито един гражданин няма да остане без нужното му лечение, повтори министърът на здравеопазването.
Ананиев коментира, че в повечето европейски страни има силен натиск от страна на фармацевтичните компании да въвеждат бързо нови молекули. По думите му в много от тези страни има мораториум върху иновативни лекарства, като във всички държави се води политика за стабилизиране на финансите на публичните фондове, каза здравният министър.