Земестник-министърът на вътрешните работи (МВР) и директорът на "Национална полиция" защитиха законовите промени за частната охранителна дейност, с които се дава възможност на кметовете да наемат частни фирми за охрана на цели населени места.
Промените бяха атакувани в Конституционния съд от президента и от прокуратурата.
В понеделник и главният прокурор, и президентът независимо един от друг, атакуваха в Конституционния съд текстове от Закона за частната охранителна дейност (ЧЗОД). Основното притеснение е, че кметовете на практика ще могат да създават своя собствена армия.
Според главния прокурор Сотир Цацаров е недопустимо да се прехвърлят на търговци правомощия на държавата, а мотивите на държавния глава са сходни - охраната на населените места трябва да остане задължение на МВР. Разрешаването на кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охрана на цели урбанизирани територии може да доведе до разпад на държавността, заявиха още от прокуратурата.
Темата за промените в Закона за частната охранителна дейност коментира днес по БНТ Красимир Ципов, зам.-министър на вътрешните работи.
Според него няма основания за противоконституционност, нито гражданите трябва да имат такива притеснения. Той уточни, че става дума за т. нар. превантивна дейност - осигуряването на опазването на обществения ред чрез наблюдение, системи от видеонаблюдение, контрол и осигуряване за реакция чрез мобилни патрули. "Става дума за защита на имущество, население от противоправни посегателства, това не означава на всяка цена при наличие на извършено престъпление", допълни Ципов.
И сега действащият закон също предвижда такава възможност - охрана на имущество, охрана на обекти. Това, че в новия закон бяха записани текстове във връзка с охраната на урбанизирани територии, по никакъв начин не се разграничава от всички други видове охрана съгласно новия закон, каза Ципов.
Идеята на тази разпоредба беше да се даде възможност на кмета на общината, ако прецени, да проведе една процедура по Закона за обществените поръчки след решение на Общинския съвет, с който да му даде такова разрешение и да се сключи такъв договор, каза зам.-министърът на вътрешните работи.
Идеята е да се осигури опазване на обществения ред, но по никакъв начин не следва да се говори за отстъпление от страна на държавата, посочи Ципов.
Зам.-министърът уточни още, че МВР трябва да осъществява адекватен контрол на частните охранителни фирми. По-късно той подчерта, че общата щатна численост на МВР е под 50 хил., а охранителните полицаи и жандармерията са около 15 хиляди по щат.
Охранителна дейност, осъществявана от охранителни фирми, следва да се разбира като осигуряване на условия за сигурност на гражданите чрез т.нар превантивни дейности - мониторинг, видеонаблюдение, осигуряване на реакция. В никакъв случай не може да се касае за един пълен пакет правомощия, свързани с предотвратявания, пресичане или разследване на престъпления, каза Ципов.
Тодор Байчев от БСП също коментира темата пред БНТ, като заяви, че прехвърлянето на частни субекти на тези дейности е абдикация от държавността.
Според него мотивите на президента и главния прокурор са основателни и са залегнали в самата конституция, тъй като тя възлага на Министерски съвет посредством МВР именно упражняването и контролирането на обществения ред и сигурността. МС посредством МВР трябва да предлага качеството на услугата сигурност да бъде равномерно и еднакво във всяка една точка на страната, посочи Байчев.
Директорът на "Национална полиция" Христо Терзийски обаче смята, че държавата има достатъчно инструменти, така че частните охранители по малките населени места да не превишават правата си.
Пред Нова телевизия Христо Терзийски коментира, че и досега общините са можели да назначават частни охранители. А новият закон допълнително обръща внимание на детайлите.
Правомощията, които се дават на местното самоуправление и на кметовете по този закон, и в момента съществуват. Те могат да изградят звена за самоохрана или да сключват договори с частни охранителни фирми за опазването на имуществото на общината. В момента просто по-детайлно се регламентират отделните видове охранителна дейност, поясни Терзийски.
По думите му ресурсите, които са в ръцете на държавата и в частната дейност, са различни. В частната охранителна дейност са включени над 200 хил. служители, а 1800 фирми имат лицензи за охрана. Отделно съществуват и 800 звена за самоохрана. Според Терзийски това може да се включи в ограничаването на посегателствата върху населението.
Терзийски припомни, че полицията е с ограничен ресурс, въпреки че през изминалата година са назначени повече от 1200 души именно в слабонаселените места у нас. Увеличен е и щатът на жандармерията с 300 души.
С промените в Закона за частната охранителна дейност МВР не абдикира от задълженията си, а подобрява правилата, смята министърът на вътрешните работи Валентин Радев. Ако някъде има някакви пропуски, ще се съобразим, каза вътрешният министър пред журналисти в парламента, цитиран от БТА.
Кметовете искат охрана на урбанизирани територии, не го искаме от МВР, добави той.
По думите му с измененията само се узаконява дейността, слагат се едни правила.
Той посочи, че промените са минали на широко обсъждане, включително с неправителствени организации, но прокуратурата и президента намират някои слабости.
* Допълнена с позицията на министърът на вътрешните работи Валентин Радев