Могат ли болниците в страната да поемат нова вълна на COVID?

COVID-19 продължава да е най-актуалната тема за цялото общество със своите медицински и икономически измерения. И ако всички сфери на икономическия живот продължават да страдат заради здравната криза, то медицинските аспекти тревожат все повече на фона на наближаващата вълна от есенни и зимни грипни вируси.

България продължава да отчита рекорди по отношение на новите случаи с коронавирус. Скокът в случаите доведе и до ръст на хоспитализациите. В столицата най-много пациенти с COVID-19 има във Военномедицинската академия, както и в „Пирогов“ и в Белодробната болница.

Заради високия ръст на заразени с COVID-19 обаче някои болници в страната вече изпитват сериозни затруднения.

Нов рекорд на новозаразените и ръст на хоспитализираните с COVID-19

Коронавирусът продължава да бележи тревожни рекорди за трети пореден ден у нас. Броят на заразените за последните 24 часа нарасна както като абсолютно число, така и като дял на положителните от направените тестове. Така за пръв път от началото на епидемията в България заразените за ден са над 700, като за 13 октомври откритите случаи са 785 или с цели 198 повече от предишния ден, като обаче са направени и повече тестове - 5819 теста, което е с 1499 повече на дневна база.

Активните случаи също се увеличават и до днес вече са 8712, което е ръст с цели 613 случая. Настанените в болници също са повече - с 86 над броя им предното  денонощие, което значи, че към момента 1307 пациенти са настанени за лечение. При предишния пик на епидемията у нас в края на юли и началото на август хоспитализираните бяха 857.

Общо потвърдените случаи на коронавирус у нас досега вече са 25 774. Направени са общо 583 143 PCR теста.

Кризата с медиците

Обезпечеността с предпазни средства (маски, дезинфектанти, респиратори) е налице. В същото време нарастват заразените с коронавиус медици. Националната информационна система показва, че у нас COVID-19 е констатиран при 1415 медицински служители. През последните 24 часа са регстрирани нови 31 случая, от които 18 са установени при лекари, 7 - при медицински сестри, 1 - при санитар, 2 - при фелдшери и 3 - при друг медицински персонал.

По статистика от лечение в болница имат нужда около 15% от заразените.

Местните здравни власти обявяват готовност още болници да приемат пациенти с коронавирус. Но проблемните точки у нас стават все повече. Сред тях са областите Бургас и Благоевград.

„Има достатъчно свободни легла на национално ниво, но на областно ниво има проблем с болничните леглата“, призна днес здравният министър проф. Костадин Ангелов. На брифинг той съобщи, че областите с най-големи затруднения в момента са Бургас и Благоевград. На отделни места по области ще има преструктуриране. Провежда се организация по разкриване на още легла за лачение на пациенти с коронавирус.

Има готовност за разкриване на над 8 хил. допълнителни легла и 1200 за интензивно лечение в страната, каза още той.

Що се отнася до обезпечеността с медицински персонал министърът посочи, че системата има необходимост от общите усилия на всички лекари независимо от специалността им. „Вече много медици се включват и помагат, но има недостиг на лекари, както и натрупана умора“, призна здравният министър.

Капацитетът на COVID отделенията в областната болница в Благоевград е изцяло запълнен. За последното денонощие случаите на заразени с вируса в областта са 86. Лекарите настояват за по-балансирано разпределение на пациентите в лечебните заведения. Почти половината от далите положителни проби за коронавирус са в община Благоевград, която се оформя като най-голямото огнище в региона.
 
В Сандански са регистрирани 10 случая, а четирите общини в Гоцеделчевския район са отбелязали 19 заразени. В областната болница инфекциозното и вътрешното отделение са запълнени.

Ситуацията е критична за болницата в Шумен, предупреди днес проф. Стефан Желев, областен управител на града. Болницата е пред затваряне заради критичен недостиг на лекари, каза той пред БНТ. Пациентите в ифекциозното отделение са повече от капацитета. Увеличава се броят на заразените медици, което прави изключително трудно организирането на лечебната дейност въпреки разкрития нов COVID сектор.

Преди дни директорът на шуменската болница д-р Димитър Костов отправи призив за помощ към своите колеги и определи ситуацията като критична. „Най-големият проблем е недостиг на лекари. Болницата е оборудвана с апаратура, но не може да бъде използвана без лекари. Няма медицински персонал. Лекарите са или болни, или напуснали, посочи той. „Болницата е пред затваряне и няма да може да приема не само болни с COVID-19, а и болни с други заболявания“, обясни Желев.

Пренасочване в лечебни заведения в София

Има пациенти от цялата страна, които се самонасочват с положителен PCR със собствен транспорт, търсят помощ в лечебни заведения в София. „Това не е редно. Това е рисково за тяхното състояние, а и за контакта, който осъществяват. От Кюстендил, от Благоевград, от Добрич“, каза пред миналата седмица bTV д-р Мария Чорбева, от столичната РЗИ.

Ще издържи ли болничната система?

На този етап властите уверяват, че заболеваемостта от коронавирус у нас е под контрол. Повечето специалисти, директори на болници, включително от Националния оперативен щаб потвърждават, че болничната система ще издържи на втора вълна.

Според математика на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов, здравната система трябва да е подготвена за 30 000 заразени в края на октомври.

Здравната система ще се справи, тя може да поеме по 500 заразени на ден в рамките на 2-3 седмици. При най-неблагоприятния сценарий за 30 000 заразени в края на октомври, хоспитализираните ще станат към 1800. Професорът посочи, че при подобно положение в здравната система ще има напрежение, но още ще може да се справи.

За момента няма опасност от колапс на здравната система, заяви и директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов.

Дори да имаме 1000 болни с коронавирус на ден, ще ги настаним в болници и системата ще издържи, каза още през август главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев.

Болниците у нас ще удържат на втора вълна на коронавирус, смята и д-р Галинка Павлова, бивш заместник-председател на Българския лекарски съюз. "Болниците и медицинската помощ ще удържи на втора вълна откъм легла, лекарства и апаратура, но трябва да се обърне сериозно внимание на липсата на предпазните средства в извънболничната помощ", заяви още д-р Павлова. 

40 лечебни заведения поемат основно удара

До септември в 102 болници са приемали пациенти с коронавирус, но 40 лечебни заведения понасят основно удара. Това показа анализ на „Индекс на болниците“, за който са използвани данни на Министерството на здравеопазването.

От началото на пандемията през март тази година до 1 септември в страната са били хоспитализирани 5340 души с коронавирус, починали от тях са 613 или 11,47%, показват официалните данни.

Пациентите са били приети в 102 лечебни заведения. Основната част от тях обаче са лекувани в големите държавни болници и областните болници. Най-много пациенти са преминали през Пирогов (324), „Св. Анна“ в София (228), „Св. Марина“ във Варна (266), „Св. Георги“ в Пловдив (273), МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ в Сливен (222).

Над 100 пациента за шестте месеца с COVID-19 е имало общо в 16 болници, като всички са били държавни и общински. Значително по-малко участие в лечението на пациентите са взели частните болници. Само в една от тях пациентите за шестте месеца са били над 50, а в пет – болните с коронавирус са били над 40.

Очевидно проблемът е голям, а управляващите се опитват да реагират своевременно.

Припомняме, че съвсем скоро беше решено МЗ да субсидира клиники и отделения да поемат пациенти с COVID-19. Законовите промени вече са в сила. С тях се разширява обхватът на субсидираните от министерството дейности. Създадена е възможност клиники и отделния по инфекциозни болести в държавни и общински болници да бъдат субсидирани за поддържане готовност за оказване на медицинска помощ в случаите на епидемично разпространение на заразни болести, в т.ч. и на COVID-19.

Такава субсидия могат да получават и други болници с разкрити клиники и отделния по инфекциозни болести през периода на обявено извънредно положение или на обявена извънредна епидемична обстановка. За субсидирането на структурите по инфекциозни болести Министерски съвет отпусна допълнително 9,6 млн. лева по бюджета на здравното министерство.