Кр. Георгиева: Бюджет 2021 да се ориентира към икономическото възстановяване

България не може да си позволи лукса да избира какво да финансира приоритетно в бюджета за догодина – социални политики или подпомагане на реалната икономика. Ако искаме да избегнем риска от трайни последици от пандемията, не можем да избираме. Това каза по време специална пресконференция за българските медии управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Тя подчерта, че бюджетът за 2021 г. трябва да бъде ориентиран изключително към икономическото възстановяване и опазване от трайните негативи, предизвикани от разпространението на коронавируса.

По думите ѝ един такъв траен и негативен ефект е влошаването на качеството на образованието. „В момента много деца учат от вкъщи. Отсъствието на висококачествен достъп до образование е проблем, който неминуемо ще рефлектира и върху пазара на труда занапред. Да, наистина има много сектори, които пострадаха силно от коронакризата, но в тези сектори имаше и много фирми, които бяха зле и преди това. Трябва ли държавата да продължава да ги подпомага? Или е по-добре парите да се пренасочат там, където наистина са нужни? Нужно е да мислим ясно за състоянието на пазара на труда и как да подобрим социалната защита на хората, така че те да не отсъстват твърде дълго от него“, каза Кристалина Георгиева. 

Световната икономика е започнала своето изкачване от дъното, но пътят ще бъде неравен и несигурен, предупреди тя. Макар прогнозата да е по-малко песимистична, наблюдаваме безпрецедентен отрицателен растеж - 4,4%.

Според прогнозите на МВФ ще има частично възстановяване – 5,25% растеж догодина.

"Проблемът е, че това няма да е достатъчно да ни върне в предкризисните нива от 2019 г. и в този смисъл трябва да сме наясно, че ни очаква влошаване на стандарта на живот на почти всички държави", допълни Георгиева. Тя припомни, че въпреки прогнозата за възстановяване, се очаква световната икономика да загуби 28 трилиона долара в производството през следващите пет години.

„Затова е много важно да не се спира с подкрепата за фирмите и домакинствата, за да избегнем катастрофално свиване на икономиката“, съветва Георгиева и подчерта, че това не бива да бъде за сметка на данъкоплатците и парите да се харчат изключително разумно и отговорно.

На въпрос дали държаната помощ трябва да бъде увеличена или намалена, Кристалина Георгиева посочи, че е по-важно да се обмисля пренасочване на фискалната подкрепа към работещите хора. Тя обясни, че гражданите с ниска квалификация вероятно ще са най-затруднените и ще им се наложи да се пренасочат, преквалифицират и обучат, а това няма как да се случи без инвестиции и помощ от държавата.

Според управляващия директор на МВФ засега България се справя по-добре от много държави с кризата. Както по отношение на заразените, така и по отношение на икономическите мерки. „През годините България провеждаше отговорна фискална политика, ако научихме нещо от тази криза, то е, че когато в добри времена имаме буфери и макроикономическа стабилност, когато дойдат лоши времена по-добре устояваме на проблемите. България за щастие на българските граждани е в тази категория", каза Кристалина Георгиева.

Тя обаче предупреди, че е нужно да се обръща специално внимание на банковата система, както и на финансовите компании от небанковия сектор.

„Изключително важно е да се замислим какъв ще бъде светът след пандемията и как да направим икономиката по-устойчива. Трябва да спрем да влагаме пари в това да крепим икономиката на миналото. Нужно е да използваме този голям фискален стимул и да го насочим към зелената икономика, към дигиталната икономика, към икономиката на 21-ви век, която ще бъде по-устойчива“, каза Кристалина Георгиева.

Тя сподели, че най-много се тревожи за оттеглянето на подкрепа за работниците и фирмите преждевременно, защото това може да причини вълна от фалити и огромно нарастване на безработицата. В този смисъл е много важно да се направи анализ доколко качествено е финансирането. Трябва да се повиши събираемостта на приходите и да се вдигне качеството на разходите“, обясни управляващият директор на МВФ.

Относно втората вълна от COVID-19 и потенциалния риск отново да се стигне до пълно затваряне, Кристалина Георгиева посочи, че такова блокиране, каквото имаше през март и април, едва ли ще се случи, но е много важно да се прилагат и спазват всички мерки. „Днес знаем повече и сме в по-добра позиция. Притеснително е да реагираме бавно на сигналите, защото така рискуваме да тичаме след пандемията. Но все пак това зависи от страните и как ще овладеят разпространението на болестта и това да не се допусне катастрофален риск да се претовари здравната система. С тестове и изолация можем да се опазим от втората вълна и щетите да не бъдат толкова големи“, каза още Георгиева.

Според нея на помощ в момента идват ниските и в някои случаи дори отрицателни лихвени проценти. "Към днешна дата няма притеснения дали ще можем да плащаме заемите, които взимаме, за да подкрепим икономиката в тези условия. След финансовата криза ние си научихме урока - банковата система е много стабилна, но тя не е безусловна и трябва да следим внимателно какво се случва в банките и най-вече във небанковите финансови институции. Защото рискове неминуемо ще възникнат", отбеляза Георгиева.

В еврозоната има бърза и мащабна реакция на кризата. ЕЦБ сложи на масата 1,3 трилиона евро - за укрепване на икономиката чрез паричната политиката, припомни тя.

Относно присъединяването на България във валутно-курсовия механизъм ERM II Кристалина Георгиева отбеляза, че за страната ни, която има валута, прикачена към еврото, да бъде в еврозоната, е логична стъпка. „Така или иначе България е зависима от политиката в еврозоната. Така че е по-добре да сме зависими, но с право на глас в тази политика. Много по-добре е България да разчита на капацитета на еврозоната, отколкото да разчита единствено на себе си“, категорична е тя.

"Ние видяхме колко е ценно мерките за стабилизиране на икономиката, които поставят дъно под краката ни, да са синхронизирани. Това, че централните банки и финансовите органи действаха в синхрон е и причината днес да сме с функционираща икономика. 12 трлн. фискални мерки, 7.5 трлн. мерки от централните банки на развитите страни. Това ни помогна да стъпим на крака, защото беше в синхрон. Като вървим напред международното сътрудничество за ваксини и за координиран стимул е пътят да излезем от тази криза", завърши Георгиева.