„Целта на ЕК с идеята за европейска минимална заплата е установяване на по-справедливи минимални заплати“. Това каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров. В страните с добър социален диалог минималната работна заплата се договаря по икономически дейности, посочи председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Двамата коментираха по bTV анонса, че Еврокомисията започва консултации за обща европейска минимална заплата. Ако достатъчно държави членки подкрепят идеята, това може да доведе до нов общностен регламент.
22 държави в ЕС имат минимални работни заплати, които са установени по задължителен начин. В другите държави минималните работни заплати са договорени по браншови и по друг механизъм, посочи Димитров. По думите му тези механизми трябва да се договорят колективно, да има директива, която да бъде въведена на европейско ниво и да стимулира колективното трудово договаряне.
„В предложението за въвеждане на единна минимална работна заплата в ЕС се налагат няколко ориентира - да се определи еднаква кошница от услуги и стоки и спрямо нея да се определи съотношението на минималната заплата“, посочи още той.
„Има 6 държави в ЕС, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в ЕС. Безработицата там е с 40% пониска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи“, посочи от своя страна Васил Велев.
Според него ЕК не цели директно определяне на минимална работна заплата еднаква за всички, нито за отделни страни. „Това е отклоняване на вниманието от важните въпроси в ЕС“, добави представителят на бизнеса.
Данните на Евростат показва огромни различия в размера на минималната заплата. В България, Латвия, Румъния и Унгария заплатата е под 500 евро. Най-ниска е в България - 312 евро, а в Будапеща - 484 евро.
10 са държавите, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Хърватия, която последна се присъедини към ЕС има 545 евро минимална заплата, а Словения – 887 евро.
В Европа не може да има еднаква минимална работна заплата, разликата в нивото на надниците е в пъти. Идеята на ЕК е да създаде механизъм за изчисляване на най-ниското възнаграждение, като се вземат предвид големите разлики в стандарта на живот.
Възможно е минималната заплата да се изчислява спрямо средната. Например у нас тя е под 50% от средната, в много страни от Съюза тя е над 60%.
„Смятаме, че въвеждането на такава рамка ще е полезно за много страни, в които има минимална работна заплата, но която, според нас, изобщо не гарантира достоен начин на живот“, смята Никола Шмит, комисар по заетостта и социалните права.
Според Петър Витанов от ПЕС/БСП все повече се увеличава броят на хората, които получават ниски работни заплати, той е 1/6 от европейските работници. „В България е същото. Ние имаме категория „работещи бедни“, която за 2 години се е увеличила до 11%. Минималната работа заплата може да се бори точно с този феномен“, коментира той. В никакъв случай не се цели въвеждането на единна минимална работна заплата в ЕС. ЕК много ясно каза, че това е нереалистична цел.
Много трудно би се предотвратила трудовата миграция с минималните работни заплати, посочи и Емил Радев от ЕНП/ГЕРБ.
Според евродепутата от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючук там, където българската икономика и икономиката от Източна Европа е конкурентоспособна, се намира начин и инструменти от страна на европейските институции и на водещите държави, това конкурентно предимство да бъде елиминирано.
Предстоят 6 седмици на консултации със синдикати и работодатели. В най-добрия случай, след тях ЕК ще оформи текст, който да предложи за гласуване в европарламента. Идеята за минимална работна заплата в Европа съществува от 1992 г. и досега винаги се е проваляла.