Как следващите депутати планират да подобрят здравеопазването?

Повече публични инвестиции в здравния сектор, дигитализация на здравеопазването в пълнота, намаляване на ДДС за лекарствата, превенция и профилактика, акцент върху майчино и детско здравеопазване. Това са основни приоритети на част от политическите партии, които се очаква да влязат в следващия парламент.

Посланията за бъдещето на здравеопазването в България бяха анонсирани в рамките на осмия национален фарма форум „Повратна точка – политиките, промените, платформите“ на сп. „Мениджър“. Бяха дискутирани приоритетите в бъдещите здравни политики, заложени в платформите на основните политически партии, които се очаква да бъдат парламентарно представени в 45-о Народно събрание.

Здравният сектор има нужда от догонващо и изпреварващо развитие, за да се подобрят здравните показатели на населението – около тази теза се обединиха д-р Александър Симидчиев, който представлява Обединение Демократична България, и д-р Даниела Дариткова, която защити платформата на ГЕРБ за сектора. Според проф. Георги Михайлов от БСП са необходими коренни промени в здравеопазването, а за консенсус може да се говори, след като има здрава основа, а не по възприетия досега модел.

Никой от представителите на партиите не навлезе в конкретика по бъдещи реформи в здравеопазването, не беше поет ангажимент за промяна на модела на финансиране или здравно осигуряване, не бяха посочени източници на допълнително финансиране на сектора, но всички се обединиха около мнението, че са необходими повече публични инвестиции, които да бъдат прозрачни и ефективни, а това да се постигне чрез електронна здравна система.

Д-р Александър Симидчиев (Обединение Демократична България) обяви, че ако партията намери място в новото управление, ще търси надпартиен консенсус за развитие на здравния сектор с фокус върху три приоритета в здравеопазването – превенция и профилактика, детско и майчино здравеопазване, дигитализацията. 

„Сега съществуващата система на болнолечение, а не здравеопазване, води до ненужно разходване на инвестираните средства, които в по-голяма степен трябва да се инвестират в превенция на здравето“, посочи Симидчиев. По думите му ще се работи за увеличаване на ефективността на вложените средства чрез електронизация и развитие на дигиталната медицина. В краткосрочен план трябва да се подобри ефикасността на сега съществуващите инвестиции, а в дългосрочен план - да има ръст и на публичните, и на частните инвестиции там, където възвръщаемостта е най-голяма, смята той.

По думите му дигитализацията на здравеопазването трябва да „върви с устойчива скорост напред“ и то на няколко фронта – още при обучението на лекарите, внедряването на електронното пациентско досие, но при условие, че пациентът може да контролира споделянето на данните в него. Акцентира и на създаването на общ национален стандарт, по който различните елементи на системата да общуват помежду си.

Проф. Георги Михайлов от БСП заяви, че партията на първо място ще работи за достъп до ефективна и качествена медицинска помощ във всеки регион на страната, което в момента не е възможно. БСП сериозно държи на регионализацията на здравеопазването, така че в рамките на „златния час“ всеки българин да достигне до високоефективна помощ, защото България изостава значително по редица здравни показатели от ЕС.

По отношение на лекарствената политика БСП ще работи за намаляване на ДДС за лекарствата, което е реален механизъм за увеличаване на достъпа до медикаменти и ограничаване на доплащането от джоба на пациентите.

„Да сложим генеричната фармацевтична промишленост на пиедестал, защото е ясно, че държава със скромен финансов потенциал не може да си позволи утопията да развива иновативно фарма производство, но може мащабно генерично производство, което е истина и ще осигури предимства и като експортен капацитет“, призова още Михайлов.

От БСП ще предложат и младите до 14-годишна възраст да ползват безплатно медикаментозно лечение. Акцентират и върху нова кадрова политика, основана на единни критерии за заплащане в държавата, като всяка болница да може да надгражда тези критерии. Моделът на финансиране на здравната система на базата на търговски дружества има огромни проблеми и трябва да бъде променен, смятат от левицата.

Михайлов беше категоричен, че консенсус по здравни политики в следващия парламент не може да бъде наличен на базата на случилото се досега. Той припомни опитът на ГЕРБ да спрат достъпа до иновативни лекарства, задължаването на тежко болни пациенти с онкологични заболявания да плащат за терапиите си – предложения, които от ГЕРБ направиха и впоследствие оттеглиха.

Той разкритикува досегашната здравна политика в посока структурата на сектора, застаряването на кадрите, възнагражденията им и пр. БСП залага на подпомагане на медицинските кадри, продължаващата им квалификация, създаване на регионални структури за пациентите за достъп за лечение на инсулти, инфаркти и пр.

„Даваме все повече средства в една система, която не е изчислена финансово. Заплащането на клиничните пътеки не е на принципа на тяхното оразмеряване финансово, а на чисти договорки между гилдиите и НЗОК“, посочи той и допълни, че финансовият ресурс, с който разполага системата към момента, се разходва неправилно и неправомерно. Изчисление на разходите, на медицинския труд и контрол чрез електронизация – това е пътят към оптимизиране на разходите за здравеопазване, обобщи Михайлов.

В програмата на ГЕРБ отново се залага на подобряването на здравето на нацията чрез инвестиции в кадрово обезпечаване на системата, стана ясно от изказването на д-р Даниела Дариткова.

В плановете на партията е да търсят възможности за балансирано присъствие по региони на специалистите. Втората цел са инвестициите в профилактика чрез профилактични програми. Дариткова спомена и бъдещата национална детска болница, както и повече инвестиции в скринингови програми за майчино и детско здравеопазване. Тя посочи, че дигитализацията остава цел като ще надграждат след направените първи стъпки.

От ГЕРБ искат да изработят отново поредна здравна стратегия, след последните две, които вече изработиха през мандата си, стана ясно от думите на Дариткова. Ще търсят съгласие по стратегическите показатели за здравето на нацията, които да са цел на всички политически сили като основа за консенус между партиите.

Даниела Дариткова призна, че електронизацията на здравеопазването се случва много бавно и припомни наличието на електронно направление и рецепта. Призна и катализиращата роля на пандемията за първите стъпки към дигитализацията. По думите й приоритет ще е осъществяването на връзка между елементите и завършекът да бъде електронното пациентско досие с ясни принципи на достъп до него.

Според Дариткова финансовото стабилизиране на сектора ще върви паралелно с кадровото и организационното като се търси ефективност.

Според платформата на ГЕРБ здравната вноска не трябва да се увеличава, а да се запази на ниво от 8%. Надграждането на модела може да се получи чрез допълнителните здравноосигурителни фондове.