Хърватия получава зелена светлина за еврозоната

Хърватия е готова да приеме еврото от 1 януари 2023 г. Това става ясно от последните заключения на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, с което членките на валутния съюз ще станат 20.

"Заключението в оценката на ЕЦБ е, че Хърватия е в рамките на референтните стойности по критериите за конвергенция", посочват от европейския регулатор.

Според Доклада за конвергенцията, който се публикува веднъж на две години и разглежда напредъка на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, само Хърватия и Швеция са страните, които изпълняват критериите за ценова стабилност.

Всички, без Румъния, пък изпълняват условията за публичните финанси. Страната е и единствената, която е обект на процедура по прекомерен дефицит.

Що се отнася до България, страната ни – заедно с Хърватия, е единствената, изпълняваща критериите за валутния курс. Също така – заедно с Хърватия, Чехия и Швеция, изпълнява условията за дългосрочните лихвени проценти.

В доклада предупреждават също така, че има притеснения за устойчивостта по отношение на конвергенцията на инфлацията у нас в дългосрочен план. Има възможност да се стигне до положително разминаване на равнищата на инфлацията спрямо еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски у нас спрямо еврозоната. За да се избегне натрупването на ценови натиск и макроикономически дисбаланси, са необходими съответните подходящи политики, съветват в доклада.

Разширяването на еврозоната. Графика: Bloomberg

Кризата с коронавируса (COVID-19) доведе до значителен спад на икономическата активност през 2020 г., от който всички подложени на преглед държави са отбелязали силно възстановяване, се казва в заключенията. Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. възпрепятства растежа, а инфлацията се е повишила във всички подложени на оценка държави. Все още обаче е твърде рано да се направят категорични заключения как ще бъде засегнат ходът на конвергенцията, посочват от ЕЦБ. Прогнозната оценка за конвергенцията е съпроводена с висока степен на несигурност, а пълното въздействие може да бъде оценено едва впоследствие.

Критериите

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, само Хърватия и Швеция отбелязват темп на инфлация под или значително под референтната стойност от 4,9%. Този референтен темп се основава на средните стойности на инфлацията, регистрирани в трите държави с най-добър резултат през последните 12 месеца – Финландия, Франция и Гърция (след изключване на статистическите нетипични – Малта и Португалия). В останалите пет подложени на оценка държави – България, Чешката република, Унгария, Полша и Румъния – темпът на инфлация е доста над референтната стойност през последните 12 месеца, също както в Доклада за конвергенцията от 2020 г.

Сходен ценови натиск в Хърватия и еврозоната. Графика: Bloomberg

Що се отнася до фискалния критерий, към момента на публикуването на доклада само Румъния е обект на процедура при прекомерен дефицит (задействана през април 2020 г.). Макар че други три от разглежданите държави – България, Чешката република и Унгария – са надхвърлили през 2021 г. референтната стойност на дефицита от 3% от БВП, не са задействани нови процедури при прекомерен дефицит.

След като се повишиха рязко през 2020 г. вследствие на кризата с COVID-19, през 2021 г. бюджетните дефицити останаха повишени във всички държави освен Швеция. В сравнение с 2020 г. бюджетните салда се подобриха през 2021 г. във всички разглеждани държави с изключение на България и Чешката република. Според икономическите прогнози на Европейската комисия – пролет 2022 г. се очаква съотношението дефицит/БВП да намалее в повечето държави през 2022 г. и 2023 г. То все пак се очаква да остане над референтната стойност през 2023 г. в Чешката република, Унгария, Полша и Румъния.

Съотношението държавен дълг/БВП през 2021 г. беше в диапазона от 20% до 40% в България и Швеция, в Чешката република, Полша и Румъния достигна стойности между 40% и 60%, а в Хърватия и Унгария беше над референтната стойност от 60%.

Очаква се през 2022 г. и 2023 г. съотношението на държавния дълг да намалее в четири от държавите в резултат както от подобряване на икономическата активност, така и от постепенното премахване на фискалните мерки, предприети в отговор на пандемията от COVID-19, а за бюджетното салдо се очаква то да бъде обременено от нови мерки в отговор на високите енергийни цени и руско-украинската война.

Що се отнася до критерия за обменния курс, българският лев и хърватската куна участваха във валутния механизъм II през по-голямата част от двегодишния референтен период от 26 май 2020 г. до 25 май 2022 г. при централен курс съответно от 1,95583 лева за едно евро и 7,53450 куни за едно евро. В обменния курс на хърватската куна се наблюдаваше слаба волатилност и тя се търгуваше близо до централния си курс. Българският лев не се е отклонявал от централния си курс. С изключение на румънската лея обменните курсове на валутите, които не участват във валутния механизъм II, проявиха сравнително висока волатилност.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, най-ниските 12-месечни средни дългосрочни лихвени проценти бяха регистрирани в България, Хърватия и Швеция. Стойността от 2,5% в Чешката република беше точно под референтната стойност от 2,6%. В две от разглежданите държави – Унгария и Полша – бяха регистрирани 12-месечни средни дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност, а в Румъния 12-месечните средни дългосрочни лихвени проценти бяха доста над референтната стойност.

Качеството на институционалната среда е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето. С изключение на Швеция качеството на институциите и управлението в разглежданите държави е сравнително слабо. Що се отнася до правната конвергенция, Хърватия е единствена сред разглежданите държави, където правната рамка е в пълно съответствие с изискванията за приемане на еврото съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ).