Хлебният баланс на страната е осигурен, но качеството на пшеницата е лошо

Хлебният баланс на страната е осигурен, но пшеницата е с по-слаби хлебопекарни качества. Това е обобщението на бранша след края на жътвената кампания 2018 г., представено от БТА.

От Министерството на земеделието, храните и горите обявиха окончателните резултати от нея - 5,4 млн. тона пшеница със среден добив от 450 кг от декар. За сравнение минала 2017 година средният добив от декар бе близо 600 кг, на което се дължаха и рекордните близо 6 млн. тона реколта от пшеница.

Агроведомството определи миналогодишната реколта като исторически връх, нива, които страната ни не бе достигала никога до сега.

Въпреки по-слабият добив тази година от бранша увериха, че хлебният баланс на страната не е застрашен. Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ Костадин Костадинов опасенията, че хлебната пшеница не е достатъчна, не са се оправдали. Официално жътвената кампания 2018 г. беше открита на 21 юни в Сливенско, по-рано от предишни години, но обилните валежи в страната през периода май-юли, често придружавани от градушки, освен че нанесоха щети по земеделските култури, затрудниха и жътвата.

Според членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите обаче по-големият проблем тази година е не толкова количеството, колкото качеството на зърното, тъй като пшеницата с хлебопекарни качества от реколта 2018 г. ще е много малко - около 15 на сто, или под 1 млн. тона пшеница с добри хлебопекарни качества. 

Развитието на есенните посеви през настоящата година протичаше при неустойчиви агрометеорологични условия - мека зима, преовлажняване на площи от топенето на снега и паднали валежи през ранната пролет, коментираха от МЗХГ. Последвалите температури около и над нормите, при недостиг на почвена влага в отделни райони, определяха състоянието на есенните посеви.

Валежите основно през май и началото на юни, макар и неравномерно разпределени, подобриха почвените влагозапаси и условията за развитие на есенните посеви и засетите пролетни култури. На места в полските райони валежите бяха без особено стопанско значение и имаха предимно локален характер, като значителни количества са измерени в отделни части на страната. Началото на жътвената кампания през юни стартира по-рано спрямо предходната година. През юли поради чести превалявания на много места в страната, жътвата се забави, което се отрази негативно върху производството и качеството на продукцията, отчитат от агроведомството. За периода май-юли валежите в страната бяха с различен интензитет и често придружавани от градушки, които нанесоха щети по земеделските култури. 

През настоящата година, въпреки нестабилните климатични условия, при които протече развитието на есенните посеви, се отчита по-ранно стартиране на жътвата при ечемика в сравнение с предходната 2017 г., както и на пшеницата в някои области на страната. От данните на Дирекция "Растениевъдство и биологично производство" в МЗХГ е видно, че жътвата на есенниците е приключила, с изключение на София област.

Реколтираните площи с пшеница са 11 391 465 дка /с 3,65 на сто повече спрямо същия период на предходната година/, при среден добив 474 кг/дка, което е минус 9,88 на сто спрямо м.г. Производството е в размер на 5,4 млн. тона или с 6,27 на сто по-малко спрямо 2017 г.. Ожънатите площи с ечемик са 1 148 429 дка, което е понижение с 12,04 на сто спрямо същия период на 2017 г., при среден добив 436 кг/дка - с изменение от минус 8,21 на сто спрямо 2017 г. Производството възлиза на над 501 хил. тона, или с почти 20 на сто по-малко от 2017 г..Прибраните площи с ръж са 67 679 дка, при среден добив - 203 кг и производство в размер на 13 729 тона. Ожънатите площи с тритикале са в размер на 170 674 дка, при среден добив 316 кг/дка. Произведени са 53 950 тона с тритикале.

И при двете основни есенни култури - пшеница и ечемик, през настоящата кампания се отчитат по-ниски средни добиви от миналогодишните. Понижението на средните добиви е резултат от недостатъчната почвена влага в съчетание с високи температури /в отделни райони на страната/, през периода на изкласяване и наливане на зърното. Негативен ефект оказаха и падналите проливни дъждове по време на узряване на зърното и прибирането на реколтата, на места придружени с градушки, които нанесоха щети на есенниците и затрудниха нормалното протичане на жътвата. Това неминуемо се отрази и на общото производство от посочените култури, коментират от експертите.

В резултат на извършената от Българската агенция по безопасност на храните етапна оценка за качеството на прибраната пшеница от реколта 2018 г., се установява, че около 53,0 на сто от добитата пшеница е с добри хлебопекарни показатели, удовлетворяващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия, което обаче се разминава с оценката на бранша. 

Окончателните резултати от анализа на партидите с ечемик за реколта 2018 г., показват че въпреки неблагоприятните метеорологични условия, качеството на ечемика отговаря на изискванията на стандартите за пивоварен и фуражен ечемик. Извършена предсеитбена подготовка на 1 914 091 дка. Дълбока оран е извършена на 917 621 дка. Засети са 206 013 декара със зимна маслодайна рапица, информираха от МЗХГ.

Към настоящия момент, състоянието на основните пролетни култури - царевица и маслодаен слънчоглед е добро, отчитат от агроведомството. Падналите валежи в началото на август, достигнали в част от полските райони над 90 на сто от пределната полска влагоемност /ППВ/ се отразиха благоприятно върху развитието на културите. Към 7 септември т. г. са реколтирани 42,07 на сто от площите с маслодаен слънчоглед, или 3 082 696 дка /със 17,91 на сто по-малко спрямо същия период на 2017 г./, при производство - 812 028 тона, или с 1,03 на сто по-малко от 2017 г. и среден добив - 263 кг/дка, или плюс 20,64 на сто спрямо предходната година. Площите за реколтиране при царевицата са 4 100 372 дка от тях са реколтирани 2,90 на сто /87 919 дка/. На този етап средния добив е 739 кг/дка, което е с 40,23 на сто повече спрямо същия период на 2017 г. Пропадналите площи по различни причини са - 0,14 на сто от засетите площи със слънчоглед /10 441 дка/ и 0,02 на сто с царевица за зърно /681 дка/.

Прибирането на реколтата и от двете култури продължава. Очаквано производство от слънчоглед е - 1,8-1,9 млн. тона, което е по-ниско от предходната година, поради по-малко засети площи, а от царевица за зърно ще надхвърли миналогодишното производство от 2,5 млн.тона. С около 25 на сто по-високи са изкупните цени на пшеницата тази година, показва анализът на борсата. Средно хлебната се търгува по 354 лв./т при 270 лв./т през 2017 г. При фуражната цената е средно 318 лв./т сега при 254 лв./т преди година. По данни на Софийска стокова борса тенденцията за поскъпване на зърното се е обърнала и през последните 2 седмици има поевтиняване на международните пазари.

Консултативният съвет по зърното възложи на министър Румен Порожанов да преговаря за намаляване на ДДС за хляба и основните храни.