Gallup International: 56% от софиянци искат нов кмет

Лошата инфраструктура, презастрояването и мръсният въздух са сред основните проблеми на столицата, сочени от жителите на София. Столицата продължава обаче да дава повече възможности за лична реализация. Софиянци се радват на метрото, на наличието на големи зелени площи и на икономическото развитие на града. В същото време, общата критичност към политиците не подминава и столичния град. Това води и до немалки желания за политическа промяна – които проличават и в хипотетичен сблъсък Фандъкова-Манолова.  

Това показват данните на Gallup International от сондаж сред пълнолетното население на Столичната община по актуални общество-политически теми. Анкетата е направена сред 802 души по телефона между 5 и 9 август. Тя е част от изследователската програма на агенцията и осигурява максимална представителност на данните.

Сондажът е етап от поредица независими проучвания в основните градове на страната в контекста на предстоящите местни избори. Разбира се, такъв тип телефонни сондажи на този етап служат най-вече за формиране на хипотези, обясниха от българския офис на социологическата агенция.

Най-много са интервюираните – 46%, които смятат, че София се развива по-скоро лошо или много лошо в последните години, 18% са на мнение, че столицата се развива по-скоро добре или много добре. Малко над една трета смятат, че столичният град се движи със средни темпове на развитие.

Като най-големи преимущества на София, анкетираните посочват големите зелени площи (22%), транспорта (15%), възможностите за реализация (13%) и благоустрояването като цяло (10%). Сред останалите отговори, те са посочили достъпа до културни събития и инфраструктура.

Като най-големи проблеми в София, столичани виждат нерешените въпроси в инфраструктурата на града (13%), презастрояването (12%) и замърсяването на въздуха (10%).

Останалите процентни дялове се разпределят сред отговори като проблеми с транспорт, липса на паркинги, чистота и т.н.

Оказва се, че повечето проблеми в града са в области, свързани с непосредствената среда на живот – не толкова в икономическите перспективи, колкото в качеството на въздух, улици, зелени площи и т.н. По това София се различава от останалите градове, които Gallup International редовно проверява. Навсякъде другаде в страната се изтъкват обикновено икономически и социални проблеми, докато в София, заради по-доброто икономическо развитие, хората явно започват да търсят и по-добра среда за живот.

Половината от интервюираните твърдят, че са удовлетворени от работата на Йорданка Фандъкова като кмет на столицата, 37% не са, 13% не могат да преценят. В същото време от работата на властта в общинския съвет са удовлетворени само 21%, а 60% не са удовлетворени. Останалите се затрудняват да отговорят. Данните показват, че Йорданка Фандъкова все още като че ли не се свързва докрай с управленския модел на ГЕРБ, т.е. продължава да намира и извънпартийна подкрепа.

Вероятно точно заради досегашния  управленски модел обаче, общото желание за промяна в София е високо. Затова и 56% от анкетираните казват „София да има нов кмет“, а 29% - да остане същият кмет. Останалите се колебаят. Данните свидетелстват ясно, че на принципно ниво общият за общественото мнение в страната критицизъм към властта е достатъчно видим и в София.

Привържениците на ГЕРБ са почти изцяло удовлетворени от Йорданка Фандъкова. Половината от симпатизантите от пространството на „Обединени патриоти“ също са доволни от своите представители. Сред привържениците на БСП неудовлетворените са две трети, но има и известен дял удовлетворени. Най-голямо недоволство от Фандъкова като че ли личи сред привържениците на „Демократична България“.

Когато става дума за промяна на кмета, привържениците на ГЕРБ като цяло не искат такава, но общо една трета са онези от тях, които казват „да има нов кмет“ или се колебаят, т.е. една трета от привържениците на ГЕРБ не могат категорично да номинират Фандъкова за пореден мандат.

Привържениците на БСП и „Демократична България“ пък имат най-голямо желание за промяна на кмета. Това желание надделява дори сред застъпниците на партиите от „Обединените патриоти“. Желанието за нов кмет надделява категорично и сред симпатизантите на други партии, както и сред дистанцираните от политическия процес.

Резултатите ясно свидетелстват, че има натрупано напрежение срещу познатия в София политически стил. Както обикновено, като отдушник на такова напрежение масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен.

Тази хипотеза може да се открои и в отговорите на въпрос за това кое е по-важно за един кандидат за кмет в София  – партията или личността. Както може да се очаква, мнозинство от 86% смятат, че по-важен е самият кандидат. Обратното, партията, която издига кандидата е по-важна за 11%. 3% не могат да преценят.

Вероятно и заради това при евентуален балотаж, тези от анкетираните, които декларират подкрепа за Манолова (48%),  са повече от онези, които ще подкрепят Фандъкова (40%). Останалите не могат да преценят.

Разбира се, данните са етапни и няма как да бъдат прогноза за изборен резултат, а и подобна разлика всъщност са само десетки хиляди гласове – това означава, че на този етап е трудно да се прогнозира кой би победил при евентуален балотаж и евентуално явяване на Йорданка Фандъкова и Мая Манолова на него. Разбира се, вероятно ще действат и много фактори, които социологическите методи няма как да отчетат.  

Демографските показатели сочат, че на евентуален втори тур, мнозинството от симпатизантите на ГЕРБ биха подкрепили Йорданка Фандъкова, а мнозинството от привържениците на БСП биха подкрепили Мая Манолова.

Привържениците на „Демократична България“ на този етап са на практика разделени в две половини, а привържениците на партиите от „Обединените патриоти“ – също, с лек превес за Манолова.

На страната на Манолова са и дистанцираните от политическия процес. Наред с поведението на привържениците на десните и на патриотите, именно поведението на обичайно странящите от политиката, а и на младите хора (които също обикновено странят от политическия процес) може да реши евентуален балотаж.

Важно е също какво ще се случи на първия тур – където обикновено по-важна роля играе партийната подкрепа.

На този етап, без ясни кандидати, е трудно да се обобщят нагласите за първия тур от кметските избори. По-надеждно, макар и пак хипотетично, могат да се тестват нагласите за избора за общински съвет.

Към месец август, сред изразилите намерение твърдо да гласуват, 24% от потенциалните гласове за общински съвет са за ГЕРБ, а 18% са за БСП, 10% за ДБ, 6% за ВМРО (с коалиционни партньори като НФСБ, например).

Марките на формации, които и миналия път вкараха общински съветници, очевидно работят и ДБГ има 3%, СДС има 2%, „Движение 21“ – също 2%, „Глас народен“ и „Атака“ дават резултат от 1%. Същата е величината и при „Воля“, АБВ и „Възраждане“.

Под 1% е декларативната подкрепа за ДПС и др. 3% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. Една пета от онези, които твърдят, че ще гласуват със сигурност, още не са решили за кого. Данните, разбира се няма как да са прогноза за изборен резултат. Макар да не е ясно дали и как ще могат да участват и в надпревара за общински съвет, личат също имената на кандидата за кмет Борис Бонев, на Десислава Иванчева – хората ги споменават. Личат и отговори от типа „независим кандидат“ и т.н.