До 31 юли правителството и БНБ трябва да внесат анализ за ползите от еврото

До 31 юли правителството и БНБ трябва да внесат анализ за ползите от еврото. Това решение взеха депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на Европейския съюз на съвместно заседание. На следващо заседание те ще обсъдят подробности и ще прецизират текста на проекта за прилагане на Националния план за въвеждане на еврото в България. Той беше внесен от Любомир Каримански от „Има такъв народ” и група народни представители. В него се настоява парламентът да получи анализ за ползите, предизвикателствата и рисковете около присъединяване на България към еврозоната.

Дебатите

Каримански напомни, че има три аспекта при разглеждане на плана за въвеждане на европейската валута – политически, институционален и макроикономически, но обърна внимание на промяната в политическата обстановка. „Вярвам в независимостта на БНБ и политиците не трябва да искат от централната банка да решава политически въпроси“, каза той.

Според него не става въпрос да се стопира техническата подготовка за еврото. "Това трябва да е фундаментът, върху който да се изготви Национален план за приемане на еврото. Парламентът трябва да приеме решение такъв анализ да бъде входиран", настоява депутатът.

Каримански подчерта, че „Има такъв народ“ са за присъединяване към еврозоната, но "по ясен, логически и завършен цикъл, а не прибързано". Анализът според него ще даде яснота и каква информационна кампания трябва да се проведе сред обществото. Депутатът напомни, че това вече е правено във всички страни, приели еврото, включително и Хърватия.

"Този анализ се изработва в момента съвместно с БНБ, до седмица-две ще се стиковаме и ще сме готови. Грешка е да се стопира техническата подготовка за приемане на еврото, докато излезе анализът", заяви финансовият министър Асен Василев. Той е на мнение, че ако се забави процесът, приемането на еврото от 1 януари 2024 г. се поставя под риск.

Управителят на БНБ Димитър Радев също защити тезата, че не трябва да се спира работата по техническата подготовка, защото в противен случай приемането на еврото от 2024 г. ще е почти невъзможно.

"Има огромен размер от административна и логистична работа и на този етап вече трябва да има указания от правителството за подготовката на държавния сектор, както и указания към частния сектор. Ние сме в края на пътя, не трябва да започваме да бягаме обратно по пътя, посочи Радев. – Моето притеснение е, че очаквате от БНБ политически отговори. Ние може да дадем само експертни оценки, а вие политиците трябва да вземете информирано решение."

Управителят на централната банка напомни, че БНБ гарантира валутната стабилност, но не е в стила на институцията, особено когато трябва да се разгледат в дълбочина сериозни въпроси, да има реалистично очакване, че ще бъде направен толкова бързо анализът. Той обясни, че в края на юли може да бъде представен вариант от БНБ на Министерството на финансите.

Каримански предложи вариант като краен срок да се сложи и 31 август, ако БНБ настоява за промяна.

„Според мен ще бъде огромна грешка да се стопира техническата подготовка за еврото, докато чакаме да излезе анализ или докато парламентът проведе обществен дебат“, каза финансовият министър.

По думите му на БНБ, банките и институциите в държавната администрация, ще им трябва време за подготовка. „Тази подготовка и как тя да се случва е описана в оперативния план. Ако ние след шест месеца решим, че искаме да приемем еврото на 1 януари 2024 г., но не сме стартирали оперативните дейности, просто няма да имаме възможност да го приемем", аргументира се Асен Василев.

Партиите

"Винаги сме изисквали детайлен анализ, за да се вземе решение в кой момент сме готови да приемем еврото", каза проф. Румен Гечев от БСП и настоя влизането на България в еврозоната да не е политическо, да се води от икономически, а не от конюнктурни съображения.

Той даде пример с Швеция и Дания, които въпреки, че не са в еврозоната, имат висок икономически растеж, ниски дългове и ниски бюджетни дефицити. По думите му Чехия, Полша и Унгария на базата на такива анализи не са решили все още да се присъединят към еврозоната.

Според Гечев не само БНБ трябва да пише анализа, в него трябва да се включат и други институции, защото се очаква да се изследва как промяната ще се отрази на отделните сектори, на вноса и износа.

"Не коментираме дали да влизаме в еврозоната, но трябва да сме сигурни, че отговаря на интересите на България. Защото веднъж като приемем еврото, излизане от там няма – път назад няма", категоричен е Гечев и напомни проблемите на Гърция и Италия в близкото минало.

От ДПС също подкрепиха идеята парламентът да получи анализ на замяната на лева с единната европейска валута.

"Искаме да застраховаме България от особеностите на българския политически, икономически, финансов живот, свързан с клеветничеството пред Европа. С това решение и парламентът трябва да има контрол върху оперативния план за въвеждане на еврото. Искаме да знаем детайлите", каза Йордан Цонев от ДПС. Депутатът е на мнение, че изготвянето на анализ няма да спира техническата подготовка за влизане в еврозоната.

Той настоява в анализа да има информация как върви подготовката на банковия и небанковия сектор. „Наясно сме като политици за рисковете на политиката заради рисковете на финансовата система“, коментира депутатът. Цонев напомни, че оперативният план за еврото беше приет миналата година, но парламентът не успя да се произнесе, тъй като "нямаше нормален политически цикъл".

"Обърквам се. В предложеното от „Има такъв народ“ решение за гласуване пише, че националният план се приема след приемане на анализа", каза Христо Иванов от „Демократична България“ и съобщи, че партията му няма да подкрепи подобно решение.