Над 5% е абсолютно постижима цел за българската икономика. Тази прогноза даде по БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод първата реч на премиера Кирил Петков в Народното събрание, в която той зададе цел на растежа над 5%. "Виждали сме както нашата съседка Румъния, така и Чехия, и Унгария да постигат и по-сериозни цифри", коментира той.
„Смятам, че г-н Петков дори е пестелив в оценката си на това какво може да постигне България", посочи министърът.
По думите му икономическият растеж на една държава е функция от три неща – капиталът, който влиза в нея, човешките ресурси, които работят за превръщането на този капитал в добавена стойност, и технологиите, които подпомагат този процес.
„В предизборната програма на „Продължаваме промяната“, а и в коалиционното споразумение, което създадохме с нашите партньори, имаме много сериозна капиталова програма, която ще създаде голяма част от този растеж – говорим за инфраструктура, която липсва от десетилетия у нас, която трябва да бъде изградена“, каза Лорер.
Според него допълнителният елемент, който ще даде устойчивият растеж за години напред, ще е базиран на иновации и на умен бизнес. Министърът подчерта, че той ще гради върху висок човешки капитал, върху нови технологии, привлечени както от чужбина, но и създадени в България.
Бизнес и иновации
Министърът е на мнение, че в България достъпът до капитал за иновации и създаване на нови високотехнологични предприятия започва постепенно да е достъпен за всички.
„По същественият аспект, в който изоставаме и предприемачите го подчертаха много дебело за хората във властта, е достъпът до човешки ресурси. За щастие нещата, които предприемачите маркираха бяха в едно с нашето разбиране за това какво е необходимо. Човешките ресурси и тяхната подготовка у нас сериозно изостават от това, което е необходимо, за да създаваме иновации на световно ниво“, обърна внимание Лорер.
По думите му в момента нито средните училища, нито българските университети са готови да ги предложат.
„Друг аспект, който обсъдихме с предприемачите, е необходимостта от лесен механизъм за привличане на чужди кадри у нас, както в академичната сфера, така и в предприемаческата“, допълни той. Лорер също така се надява, че темата за Синята карта на ЕС ще бъде ускорена, за да могат инженери и други висококвалифицирани кадри от чужбина лесно да получават работна виза за България.
Завръщане на българския талант от чужбина
Даниел Лорер сподели наблюдението си, че във високотехнологичния сектор заплатите вече се променят значително и започват да стават конкурентни на възнагражденията в Западна Европа.
„Времето, в което България се предлагаше на света като място за нископлатени инженери, отдавна е отминало. Време е да станем място за инженери, които създават висока добавена стойност и интересни високотехнологични продукти“, коментира министърът.
Привличане на частен капитал
Като представител на фонд за рисков капитал (бел. ред. Даниел Лорер е сред основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures, фонд за рискови инвестиции в технологични компании), той потвърди, че България вече извървя първите стъпки иновативните компании да бъдат финансирани изцяло от държавни и европейски средства, но вече се преминава през естествената еволюция и все повече частни капитали навлизат на този пазар.
„Това, което предстои да се случи в България, и все още е невъзможно, е включването на сериозните частни капитали или по-скоро институционализирани частни капитали под формата на пенсионните фондове в рисковия капитал. За момента в България това все още не е възможно, което означава, че едни сериозни капитали в пенсионните фондове стоят настрана от пазара на рисковото финансиране и това намалява количеството пари за стартиращи компании у нас. Това не позволява и на българските пенсионни фондове да се насладят на високата доходност, която този клас активи в близките години е предлагал и ще предлага в целия свят“, анализира министърът възможностите за привличането на капитал.
Той уточни, че тази промяна за пенсионните фондове няма да е толкова мащабна, защото европейската директива вече е транспонирана в нашата страна, но трябва „донагласяне“ на регулации от Комисията за финансов надзор, за да бъдат вкарани те в действие от пенсионните дружества.
Предприемачески инициативи
Лорер коментира и бъдещи промени в законодателната база за предприемачески инициативи.
Министърът е категоричен, че е задължително да се промени Търговският закон, за каквито дерегулации настояват от Българската стартъп организация. Целта е да се създаде нов тип юридическо дружество, с което да се решават по-лесно взаимоотношенията между основателите на стартиращи компании и служителите в тях.
„Това е процес, който се случва в редица държави в Европа, тъй като стартиращите дружества имат специфика, която не е отразена в нашия закон, във формата на акции, раздаване на опции – акции, които служителите да използват в даден бъдещ момент, като форма на мотивация“, обясни министърът.
Що се отнася до данъчни облекчения за предприемачите от стартиращия бизнес, Даниел Лорер напомни, че една от заявките на „Продължаваме промяната“ по време на предизборната кампания е да не се променят данъците.
„Усещането ни е, че те са достатъчно ниски в България – както корпоративния данък печалба, така и личния данък. Особено за стартиращите компании и в областта на високите технологии данъците рядко са проблем, а не сме убедени, че темата за техните осигуровки съществено ще промени средата и успеваемостта на тези стартиращи компании“, заяви министърът.
преди 3 години Тцъ.Много сложно обяснявате. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Да ти обясня по-простичко - в Б-стан Ники Салама опука 20% от фондовете през "пасивния" си индекс. Сега разбра ли? :) Е, ако стане както на Лорерчо му се ще, ще заминат и останалите 80% в стартъпи с нула възвръщаемост, само за да може тая *** *** да прилапа комисионите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години А как е на практика не разбрах?Много бързо обясняваш и изтърваш нишката... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години И не само и застрахователните, също така и различните видове взаимни и инвестиционни фондове.Няма алтернатива разбира се. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ами не е толкова лесно всичко , богатството се е увеличило много , нали с/у него при поискване трябва да има пари ... :))) ... не можем да караме на натурална размяна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ами те не са само пенсионните фондове , застрахователните дружества също държат големи позиции и управляват много пари . начин на съхранение на стойност е . много дълго време отчисляват хората осигуровки , после много дълго време харчат . няма алтернатива това нещо , аз поне не я виждам ... :))) ... не че съм далекоглед ... :))) ... и буквално и преносно ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години На практика в Щатите е налице народна собственост върху икономиката чрез пенсионните фондове.----Това е на теория, не н апрактика! ... и понеже вече се е поучила зависимост да се "инвестира" това безумие нямам как да спре и ако беше малко по добре с математиката, щеше да видиш и каква брутална геометрична прогресия се получава която може да бъде решена само с печатницата! ... и те така я решават, макар и временно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години То да е само там.На практика в Щатите е налице народна собственост върху икономиката чрез пенсионните фондове.Те са едни от най-големите акционери във публичните дружества.То така е не само там, където и да погледнеш в развития свят е подобна ситуацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Норвежкият пенсионен фонд има следният профил-70% акции, 25% дългови инструменти и 5% недвижими имоти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Е той вече е търсил пари другаде, за да стигне до БГ - значи е свършил с вариантите :) А тук е лесно, в политиката и граби с пълни шепи, след като се отчиташ де. отговор Сигнализирай за неуместен коментар