Българският износ за Русия спада заради проблеми на руската икономика

Българският износ към Русия спада през последните 3 – 4 години заради проблеми на руската икономика, а не заради санкциите. Това се казва в анализ на търговията между България и Русия в периода 2001-2016 г., изготвен от Веселин Илиев, директор на Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК).

Анализаторът отчита, че Руската федерация е важен търговски партньор както по отношение на износа, така и на вноса. Във вноса от Русия преобладават енергоносители. За 2016 г. на енергоносителите се дължат 88% от вноса, а заедно с алуминий, мед и други суровини – 93%. На тях се дължи и огромният търговски дефицит с Русия.

Но не това е проблемът. България така или иначе трябва да ги внася отнякъде, ако не от Русия, от други държави, и дефицитът ни с тях ще нарасне. Проблемът е, че сме изключително силно зависими от един доставчик на енергоносители – икономически и търговски нецелесъобразно решение. На практика размерът на търговския ни дефицит е силно зависим от цените на петрола (при постоянно потребление), пише Илиев.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ.

Износът през 2016 г. е наполовина от нивата през най-добрите 2012 и 2013 година. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

Спадът в износа през последните 3-4 години се дължи на проблеми на руската икономика, а не e ефект от санкциите, обяснява анализаторът.

Съществено се променя продуктовата структура на износа. Като цяло има тенденция към увеличаване на износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения.

България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.

Много спада делът на консервираните плодове и зеленчуци, и на напитките. Те вече са далеч от водещите позиции в листата ни. И докато износът на консерви варира през годините (особено в резултат от руското ембарго, но не е надхвърлял 7,6 млн. евро и в най-добрите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти.

Статистиката на ниво отделни стоки показва още по-големи вариации – има немалко „традиционни“ стоки, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за повдигане на товари), и обратно – немалко новопоявили се (фуражи, тръби за пренос на газ, хладилници).

2017 г. бележи  значителен ръст на износа, но от ниска начална точка и дължащ се основно на износ на тръби за пренос на газ, стартирал през май. 

Вносът на Русия от целия свят се е увеличил четири пъти от 2001 г. до 2016 г., дори отчитайки спада след 2012 г.

Измежду по-съществените стокови групи в руския внос големи ръстове – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под два пъти е нараснал вносът на неорганични химикали, на месо и месни продукти.

Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен.

В най-добрите за българския износ години износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. той е 5,2 млн. евро.

Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар.

Министерство на икономиката и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си наличието на санкции на ЕС към Русия и на Русия към ЕС. Също така, няма статистически данни за ефекта от санкциите.

По експертна оценка българските доставчици не ползват потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.

- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.

- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествени продукти, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.

- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.

- Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. Понастоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.

- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.

- Сигурност на доставките.

- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.

- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат българския износ. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред.

България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“.

А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е, че там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира Илиев.