Болниците ще са длъжни ежедневно да докладват за ефекта от терапиите

Лечебните заведения, определени да проследяват ефекта от терапиите с лекарства, трябва да докладват ежедневно за резултатите. Тази информация трябва да се изпраща до Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти от лечебните заведения. При отказ следват глоби между 2500-5000 лв. Лечебни заведения ще бъдат санкционирани с финансови глоби и при отказ да предоставят информация с административни цели.

Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, които са публикувани за обществено обсъждане.

В проектодокумента е записано, че който не предостави или възпрепятства предоставянето на информация с административни цели или наруши разпоредбите на Закона за лечебните заведения или на нормативен акт по прилагането му се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.

Когато нарушението е извършено от едноличен търговец глобата е от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. За юридическите лица санкцията е в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. 

„Липсата на санкции в случаите на нарушаване на въведените задължения на лечебни заведения за предоставяне на информация с административни цели, създава предпоставки за отказ на информация от страна на лечебни заведения, а това от своя страна води до невъзможност да бъдат реализирани от съответните органи в пълнота аналитично-контролните им дейности, въведени със закона“, пише в мотивите на здравното министерство.

Относно задължението за докладване на ефекта от лекарствените терапии, в случай че лечебното заведение не предостави или не предостави в срок информация ще бъде санкционирано от 2500 до 5000 лв. „Така се създават липсващите понастоящем гаранции за осигуряване на информация от ангажираните с проследяване ефекта от терапията на лекарствени продукти лечебни заведения“, смятат от министерството.

Предлага се и дефиниция на понятието „територия на лечебното заведение“ във връзка с текст от Закона за лечебните заведения, съгласно който на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. С предложението се цели да се създаде яснота и да не се допуска противоречиво прилагане на разпоредбата, посочва здравният министър в доклада си.

Като част от регистрационния режим на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, в Закона за лечебните заведения е предвидено, че регистрираните лица са длъжни да уведомяват Медицински надзор за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и на лечебната дейност в седемдневен срок от настъпването им. С промените в ЗЛЗ се регламентира редът по който се извършва уведомяването, както и документите, които следва да се представят в тази процедура като изрично се посочва, че следва да се представят само документите, свързани с промяната, с цел да се намали административната тежест за заявителите.

Министерството на здравеопазването предлага и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се предвижда средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, да могат да се използват за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност и за погасяване на задължения към кредиторите. По този начин, с оглед специфичния предмет на дейност и функции, се дава възможност на всички държавни и общински лечебни заведения, независимо от размера на държавното/общинското участие, да получат пълния размер от паричните постъпления от приватизацията на обособени части от тях, и да подобрят финансовото си състояние и качеството на предлаганите от тях медицински услуги, мотивира се Кирил Ананиев.

В закона се регламентира извършването на оценка на необходимостта от създаване на нови комплексни онкологични центрове, както и оценка за необходимостта от извършване на нови медицински дейности от КОЦ, както това е направено по отношение на лечебните заведения за болнична помощ. При извършването на комплексната оценка е предвидено да бъдат използвани и специфични индикатори за предоставяните здравни услуги на определена територия – като брой лечебни заведения на територията на съответната област, осъществяващи болнична помощ по съответните медицински специалности; брой на разкритите в тях структури и легла; кадрова и материална обезпеченост и др. „По този начин ще се създаде единен механизъм по отношение на създаването, съответно извършването на нови медицински дейности от лечебни заведения, осъществяващи диагностично-лечебна дейност за хоспитализирани болни“, мотивират се от здравното министерство.

Законът ще дава възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на МЗ за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК така, както това е предвидено за държавни и общински болници и центрове за психично здраве. По този начин ще се преодолее неравнопоставеното положение на КОЦ в сравнение с болниците и центровете за психично здраве, особено като се има предвид необходимостта от извършване на медицинска експертиза при диспансеризираните пациенти именно на тези лечебни заведения, предвид техните диагнози и състояния.

С изменения в закона се създават механизми, които да спомогнат за стабилизиране на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ, когато те са единствени в съответното населено място. Това ще става чрез създаване на възможност за предоставяне на целеви субсидии за текущ ремонт на дълготрайни материални активи и финансово оздравяване.