Бизнесът: Мярката „60/40“ е неработеща поради недомислени изисквания

Ангажиментът на държавата по отпускане на над 1 млрд. лв. за финансиране на така наречената мярка „60/40“, при която определени фирми ще бъдат компенсирани, за да запазят служителите си, изплащайки 40 на сто от заплатите, а 60 на сто поема държавата, е добра идея, но с лоша реализация дотук. Това е неработеща мярка поради недомислени изисквания. Това се посочва в съвместна позиция на фирмите, членуващи в Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР).

Вчера премиерът анонсира, че правителството подготвя икономически мерки, насочени към бизнеса и заетостта, на стойност 4,5 млрд. лв.

Предлаганата мярка има силно стеснен обхват – само тези предприятия, които са преустановили работа, въз основа на акт на държавен орган. Не включва предприятия със силен спад на продажбите поради кризата, т.е. масовият случай, посочват работодателите в България.

Реалното съотношение не е 60/40, обясняват още от АОБР. За служител с месечна брутна заплата (осигурителен доход) от 1000 лв., НОИ ще преведе 600 лв., а служителят струва на работодателя 1190 лв. Около 19 на сто осигуровки за сметка на работодателя. Съотношението е по-скоро 50/50, изчисляват те.

От АОБР обобщаватситуацията по следния начин: предприятие, на което му е забранено да работи и съответно няма приходи, трябва да поеме ангажимент за 3 плюс 3 (общо 6) месеца да изплаща пълното възнаграждение и да запази числеността на персонала, за да получи подкрепа в размер на разходи за труд за месец и половина.

От тези 60 на сто, 2/3 ще се върнат обратно в хазната до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на заплатите, под формата на осигурителни плащания от работодателя и осигурените лица и като удържан авансов данък от възнагражденията на служителите.

От друга страна, работниците се очаква да получават пълен размер на януарския си доход, без да работят, без да имат съответните разходи, които имат, когато ходят на работа.

Не намираме такива условия никъде в ЕС и ОИСР, посочват от АОБР. За да работи такава мярка, следва държавата да подкрепи дохода на работещите в предприятия, преминали на намалено работно време, поради голям спад на продажбите. В такива случаи правителствата компенсират част от загубения доход.

Предвидените срокове в постатновлението показват, че ще са необходими около 20 работни дни след приемането му, за да стигнат първите суми до бизнеса, т.е. най-рано в края на април, което означава, че това не е спешна мярка. Твърде много бюрокрация – копие на заповеди, заявления, декларация, списък на служителите, с посочване на осигурителния доход, обясняват от бизнеса.

За българските работодатели най-безсмислено е подкрепата да се изплаща на база осигурителния доход за месец януари 2020 г. Данните за този период са представени от осигурителите на НАП/НОИ до 25.02.2020 г. Това показва, че има още резерви за опростяване на процедурите, ако това не се направи, от експресното проучване до бизнеса се очертава по-висока вероятност работодателите да предпочетат директно да освободят работниците и служителите, вместо финансовото натоварване на фирмата, без директна възвръщаемост.

От АОБР също така имат съмнения, че бюджетът на Фонд Безработица за 2020 г., който е в размер на 438 млн. лв., ще издържи, тъй като още при приемането му е заложен дефицит близо 95 млн. лв. Бюджетът е съставен на база прогноза за 66 000 безработни лица за 2020 г., със среден размер на обезщетението 547 лв., като част от тези безработни лица са придобили това качество през 2019 г. (т.е. действителният брой безработни лица е далеч по-малък). В България се завръщат освободени от работа от други европейски страни наши граждани  с права да получават до 1500 лв. до 12 месеца обезщетение, дължимо от същия фонд, което не е калкулирано в бюджета. Не става ясно без бюджетна актуализация откъде ще се вземат тези над 1 милиард лева, които всъщност няма да се изхарчат, а заетостта и доходите на работещите хора няма да бъдат подкрепени, ако не се промени новоприетият Закон за ИП.

Според бизнеса мярката е рестриктивна и като обхват, и като условия за ползване. Необходимо е да се прецизират предприятията, които могат да се възползват от нея, т.е. точен анализ на засегнатите браншове и отрасли. Нужна е и промяна в условията – да се заложат реални икономически показатели, които да са основа за обективна преценка за влиянието на кризата върху предприятието – намален процент на обем продажби и т.н., вместо използваното сега субективно изброяване на сектори.

Във връзка с отлагането до 30 юни на плащането на данъци работодателите посочват, че се отлага плащането на корпоративния данък за тези, които са на печалба и дължат такъв. И питат, ако фирмите изхарчат сумите, предвидени за данъци, откъде ще ги набавят на 1 юли.

Това не е реално оставяне на пари в бизнеса, а само краткосрочно времево изместване, казват от АОБР. И предлагат да се помисли и за още по-ускорено възстановяване на ДДС на експортно ориентираните компании (за 1 седмица от подаване на СД), а на останалите да се мине временно към процедура на възстановяване като на износителите – максимум месец след подаване на СД.

Телефонът за сигнали за задължения на държавните институции към фирмите следва да се допълни с електронен адрес, на който да се набират тези сигнали и, когато е възможно, да се съпровождат със съответните документи, като ангажимент на държавата да придвижи претенциите в най-кратки срокове.

Само 42% от фирмите определят като „силно необходима“ обявената мярка, чрез която се предоставят 500 млн. лв. за ББР за портфейлни гаранции за търговските банки за обезпечаване на кредити на бизнеса. Това показва анкетно проучване сред фирмите в страната, членуващив АОБР.  При конкретизиране на механизма за кандидатстване, ползване и издължаване трябва да се търси максимална бързина и минимална сложност, за да не стане тя неизползваема, посочват от бизнес организациите. Един на всеки 14 ще може да се възползва при недопускане на концентрация, отбелязват анкетираните и уточняват, че не е оповестена процедурата за кандидатстване.

По отношение на единствената нова мярка, неогласявана досега у нас – ангажиране на 200 млн. лв. за безлихвени кредити през търговските банки в размер до 1500 лв., на лица, които са в неплатен отпуск, при запазване на трудовите правоотношения, от АОБР коментират, че малко над 130 000 лица ще имат достъп до тези заеми (изчислението е на база максималния възможен размер). Вероятно ще е добра мярка, като временен буфер за около месец, посочват работодателите.

За извънредните разходи за МЗ, МВР и МО от АОБР смятат, че сумата, каквато и да е тя, трябва  да бъде за сметка на замразяване на заплатите в останалата бюджетната сфера. Посочват, че това е необходима мярка, но не е свързана пряко с подкрепа на икономиката.