Очакванията за ръст на безработицата след въвеждането на извънредно положение вече се виждат в официалната статистика. След като безработицата в България през февруари регистрира минимален спад от 0,1% до 6,2%, през март тръгва нагоре.
За сравнение, регистрираната безработица в България през януари беше 6,3%.
Равнището на регистрираната безработица в България през март е 6,7%, отчита Агенцията по заетостта (АЗ). Сравнението на месечна база показва увеличение от 0,5 пункта, а на годишна база нарастването е с 0,8 процентни пункта.
Съществено влияние върху динамиката на безработицата оказват мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в страната и въведеното на 13 март извънредно положение, посочват от агенцията.
Общият брой на безработните в бюрата по труда към края на март е 220 072, като спрямо февруари регистрираните са със 17 572 повече. Увеличение с 25 469 лица се наблюдава и спрямо същия месец на 2019 г., отчита статистиката на АЗ.
За ползване на посредничеството и услугите на бюрата по труда през март са се регистрирали 38 869 безработни лица, като 26 286 от тях – в периода след въвеждане на извънредното положение.
Новорегистрираните лица, които са отпаднали от заетост през месеца, са 23 673, като 14 466 от тях са посочили като причина кризата с коронавируса. Сред новорегистрираните безработни през март най-голям дял заемат тези, освободени от сектор хотелиерство и ресторантьорство (46.4%), следвани от търговия (18.8%) и преработваща промишленост (11.3%).
Постъпилите на работа безработни през месеца са 16 835, като 92,7% от тях са устроени в реалната икономика.
След въвеждането на извънредното положение работа са започнали 6 598 лица. През месеца други 458 търсещи работа от групата на пенсионерите, учащите и заетите също са намерили своето ново работно място чрез бюрата по труда.
През март работа на субсидирани работни места са започнали 1222 лица от рисковите групи – 736 по програми и мерки за обучение и заетост и 486 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Заявените работни места на първичния пазар на труда през март са 14 757, като 86,2% от тях са в частния сектор. Най-голям дял свободни работни места са заявени в хотелиерството и ресторантьорството (21,1%), преработващата промишленост (21%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (12,5%), селско, горско и рибно стопанство (8.6%) и административни и спомагателни дейности (8,5%).
След въвеждането на извънредното положение броят на заявените свободни работни места в бюрата по труда е 5 757, като преобладават тези за персонал, полагащ грижи за хора (детегледачи, болногледачи, санитари, лични и здравни асистенти).
Продължава да се търси персонал за туризма (персонал, обслужващ хотели, камериерки, озеленители, кухненски работници), като стартът на наемането е обявен за след 15 май.
Търсят се още специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, обслужващи кол центрове, касиери и продавачи в хранителни магазини, както и работници по събиране и обработка на отпадъци.
Очаква се голям ръст на безработицата вследствие на кризата с коронавируса. Но какъв ще бъде той не може да се прогнозир. Това е мнението на социалния министър Деница Сачева.
Според зам.-министъра на труда и социална политика Зорница Русинова най-голям ръст на безработицата ще има през лятото и есента.
преди 4 години Колкото повече българи работят и търгуват толкова по-добре за тях и за държавата.Но смутните времена са и времена на реорганизация и за подготовка за активна дейност.Нещо в България трябва да се промени. България е един от най-големите износители на мед и произвежда кабели ,но не използва медта за проидство на машини и двигатели т,е, не произвежда и изнася готов продукт ,с който да печели от принадена стойност.Българското правителство трябва да се съсредоточи върху ресурсите ,които има страната и които са основа за бъдещи производства.В такъв смисъл правителството трябва да поощрява и подпомага стартъпи и фирми занимаващи се с производство на електродвигатели, и внедряващи електродвигатели във всякакъв вид машини .Става въпрос ,че в България трябва да се произвеждат всякакъв вид уреди използващи мед и медни проводници,като се започне от различни видове помпи с електродвигатели,електротелфери,трансформатори, вентилатори за дом.и промишлени нужди ,вентилатори за банята и за компютрите,,миксери, бормашини ,дрелки ,винтовери,циркуляри,шмиргели .Защо българите да не произвеждат електродвигатели за автомобили, вятърни турбини малки и големи?.Надявам се ,че в родината има достатъчно квалифицирани инженери ,коита са способни да конструират електродвигатели и машини работеши с електродвигатели ,с които да участваме в световното производство и коопериране с чуждестранни фирми.Крайно време е родината ни да преработва суровините си и произвежда машини ,вместо да изнася богатствата си на ниска цена.Работа ,ще има за хората ако се разкриват производства и се използват богатствата ,не само за износ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар