71% от българите смятат, че политическата система в България работи за богатите. Това сочат данните от национално национално представително проучване, осъществено от Агенция АФИС в периода 14-19 януари 2019 г.
Запитани дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от гражданите на България отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти (26%) предполага, че социалните разлики остават на същото ниво. Според проучването раздалечаването между българите в материалното измерение има връзка с политическата обстановка и с доверието към институциите в страната.
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите, твърдят от АФИС. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря, показват още резултатите от изследването.
afis1
Обратната тенденция се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.
„Статистическите данни на Евростат натежават в полза на гледището на „гладния“, ако можем да наречем така онези 95 процента от хората, които са с доход на член на домакинството под 1000 лв. Според европейската служба в периода 2012-2016 г. разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6,2 до 7,9 пъти. Данните за 2017 г. показват, че тя надмина 8 пъти. А най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%. Ако допреди 15 години често се поставяше проблемът „уравновиловка“, то днес страната заема точно обратния полюс“, коментират от АФИС.
Запитани, „За кого, според Вас, работи политическата система в България – за богатите, за средната класа или за бедните?“ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията.
afis2
Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „средната класа“. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.
На въпроса „Според вас равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“ само 4% отговарят „Да“, 25% – в някои случаи, 69% – „Не“.
Запитани „Доколко властта зависи от бизнеса?“, 39% оценяват зависимостта като „силна“, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „Властта е бизнес, бизнесът е власт“.
afis3
преди 5 години Още Аристотел в своята "Политика" казва, че демокрацията се крепи на мнозинството, но обслужва малцинството и в този смисъл е неустойчива система. Това нейно вътрешно-присъщо противоречие е нейната ахилесова пета и е основа за генериране на фини механизми за надмогване на влиянието на малцинството и подчиняването на мнозинството. В противен случай системата би рухнала, чисто математически погледнато от противостоенето на многото срещу малкото. Сега става ясно как малцина хора успяват да се задържат в политиката и обслужваната от нея икономика и да стоят като неотмиваща се пяна - чрез тези механизми, който днес са неизчерпаеми по вид и по форма. Това я превръща в пълно заблуждение като най-добрата форма на човешко устройство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Опитът показва, че всяко разслоение, прекрачило разумните граници, предизвиква в даден момент несъответстваща по сила ответна реакция. Хубаво е неолибертаците да се замислят над това, преди да е станало доста късно. Всъщност, може и вече да е късно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Проблемът за нарастващите щети не е при политиците.Сега политиците са със съдба на жертви на неограничавани щети от работата на централната банка.Заради наличната държавна грешка - политиците, колкото повече работят за обществен икономически растеж, толкова повече са щетите. Създадената обстановка подсигурява правителството да е с подсигуряван провал.При запазването на допусканата държавна грешка, и 1000 пъти да се правят избори не е възможно устойчиво подобрение на жизненото равнище.Устойчивият държавен просперитет е възможен при въведена защита срещу щети от работата на централната банка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Бедността е справедливо наказание за глупостта и мързела. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години горе долу правилно, тя работи за тях (политиците) и покрай кражбите си забогатяха ... тук там има и честно забогатели,но и тях системата ги мачка яко !Така че за богатите, но тия дето са назначени за богати, а не за тези станали с работа отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Добри резултати, показват че началното натрупване на капитал у нас върви добре докато се движим по пътя на прехода и реформите. Добре е, че политиката у нас се стреми да увеличи натрупването на капитал, за да може да се развива икономиката ни. Все пак за 30г. преход и реформите успява да се формира добър капитал у нас, дано през следващите години да се увеличи още повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар