Най-късно в началото на май ще знаем кой ще оглави Европейската служба за борба с измамите с евросредства ОЛАФ. В престижното състезание за нов генерален директор на институцията, започнало със 70 кандидати за поста, на финалната права остават четирима, сред които е Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, социален министър, както и бивш външен министър.
До момента са минали осем кръга от процедурата. Двама от кандидатите – френският и германският, са експерти, а Калфин и финландският кандидат са с политически бекграунд в биографията си.
Досегашните двама директори на ОЛАФ са били прокурори. Процедурата е сложна, защото постът е важен и чувствителен, коментира пред БНР Ивайло Калфин. Той обясни мотивацията си да се кандидатира за поста с натрупания многостранен опит и детайлните си познания за европейския бюджет:
„Аз съм работил много активно по него като министър, като евродепутат, когато бях докладчик и един от главните преговарящи за този седемгодишен бюджет, който е в момента. Управлявал съм европейски средства – Европейския социален фонд в МТСП. Имам поглед от много различни страни, което дава моя уникален опит, свързан с европейския бюджет. Това, което нямам, е опит в разследванията“.
Калфин акцентира върху темата как ОЛАФ ще се съчетае с новата позиция на европейската прокуратура. По думите му ЕС засилва възможността си да разследва и наказва престъпления: „България подкрепя създаването на такава позиция на европейски прокурор. Той ще има много повече сила от ОЛАФ, ще може да внася обвинения за злоупотреби директно в съда. Сега вече европейският прокурор ще може да влезе директно в съда с доказателствата. Така че ЕС засилва възможността си да разследва и наказва престъпления. Тук ролята на ОЛАФ трябва да се промени. Тази институция трябва да работи заедно с европейския прокурор“.
Проблем е, че 20 от страните-членки са подкрепили европейския прокурор, което значи, че той няма да работи във всички страни-членки, което пък значи, че ОЛАФ в тези страни ще продължи да упражнява сегашните си функции, подчерта Калфин. Той определи като много важно преструктурирането на управлението на контрола върху европейските пари и посочи, че трябва да се даде увереност, че тези средства ще се харчат както трябва.
"Европейските данъкоплатци, особено от страните, които са нетни платци в евробюджета, са доста скептични, нервни. Има страни, които отсега казват, че не искат да се компенсира с допълнителни вноски излизането на Великобритания.
Бюджетът на Европа винаги е недостатъчен за политическите й амбиции. В този смисъл контролът върху използването на средствата – не заради Брекзит, а заради необходимостта да се използват ефективно тези средства, които не са много – те са 1% от икономиката, те са 45-50 пъти по-малки от националните бюджети, това е основание да се даде увереност на данъкоплатците, че тези пари поне отиват в политиките, в които са заложени, а не изтичат по пътя на различни схеми“.
В отговор на въпрос за тежестта на географския признак при избора на следващия генерален директор на ОЛАФ Ивайло Калфин посочи: „На българските представители остава да покажат, че страната ни не е пълна с разбойници, които се чудят кого и как да измамят, а в България има достатъчно компетентни грамотни хора, които могат да вършат всякаква експертна и политическа работа в ЕС“.
Партийната принадлежност сигурно ще има някакво значение, но не толкова голямо, допълни Калфин, коментирайки на каква държавна и правителствена подкрепа може да разчита: "Получих уверение, че ще получа подкрепа. Става дума не само за подкрепа, но и грубо казано за лобиране, защото само българската подкрепа не е достатъчна".
Оттук нататък според Калфин въпросът е дали държавите ще могат да постигнат съгласие измежду четирите силни кандидатури.