Във Франция всеки иска да е следващият президент

Списъкът с кандидатите, които се надяват да отправят предизвикателство към Еманюел Макрон на президентските избори във Франция през април, става все по-дълъг. Около 30 души са обявили, че излизат на ринга, включително кметът на Париж от Социалистическата партия Ан Идалго, лидерът на крайната десница Марин льо Пен и бившият главен преговарящ от името на ЕС за Brexit Мишел Барние, пише Bloomberg.

На предишни избори имаше сходен брой кандидати, а в крайна сметка редиците ще се свият. Но при толкова много самообявили се дисиденти и външни лица, които заемат трикове от антисистемния наръчник на Макрон, общият ефект от големия брой претенденти може да е подкрепа за оставането му на власт.

Много неща може да се случат до април, но пренаселеното поле с анти-Макрон кандидати в момента се самоизяжда вместо да се насочи към мишената си. Нито един от претендентите не очаква да победи президента на първия или на втория тур на изборите. (В същото време Макрон все още не е обявил официално кандидатурата си.) Макрон

В ерата на Макрон политиката на личностите продължава да размива линиите и идеологиите на системните партии.
Льо Пен винаги е била основната заплаха за Макрон и опитва да стане по-приемлива за средностатистическия френски избирател – тя се отказа от непопулярни политики като напускане на еврозоната, полира някои свои спорни възгледи от миналото и се стреми да прочисти партията си. Въпреки това всички погледи са насочени към Ерик Земур, крайнодесен експерт, чиято потенциална кандидатура може да намали подкрепата за Льо Пен под 20%, показа публикувано във вторник обществено допитване на института Harris. Макрон отново ще победи на първия или на втория тур.

В ляво Ан Идалго е смятана от месеци за мост между политиките на социална справедливост и съобразяване с екологията след коронавирусната пандемия. Но към момента подкрепата за нея е под 10% и има повсеместен скептицизъм, че тя може да накара конкуренти – от крайнолевия Жан-Люк Меланшон до кандидата на Зелената партия, който все още не е обявен, да я подкрепят. Лявата версия на Земур също е смътна – Арно Монтбур, бивш министър, който съчетава интервенционистката икономика с по-рестриктивен подход към имиграцията, вече създаде политическото си движение в стила на Макрон.

В подобен фрагментиран политически пейзаж, в момент когато френските избиратели все повече възприемат консервативен подход по въпроси като имиграцията и сигурността и в същото време подкрепят подхода „каквото и да трябва“ на Макрон за управлението на пандемията, център-дясното е смятано за жизненоважно изборно бойно поле. Но дори тук има спорове – най-убедителният кандидат Ксавие Бертран отказва да участва в първични избори, които биха разчистили опоненти.

Объркването е задълбочено от кандидати, които с радост бягат от центъра в опит да разширят партийната база. Вижте „ястребовата“ реторика на Мишел Барние по темата за имиграцията, която предизвиква учудване в Брюксел, където той се изправи срещу британските поддръжници на Brexit.

Всичко това несъмнено е музика за ушите на Макрон. Собствената му партия – творение, което комбинира новаци в политиката с опитни политици в микс от популисти и технократи, не успя да разшири подкрепата си отвъд тясната си база на проевропейци и „бели якички“. И макар че той е смятан за убедителен лидер и добър управленец по време на пандемия, мнозинството от французите не са доволни от общото му представяне.

Политическите идеи остават оскъдни. Призивът на Идалго за удвояване на заплатите на учителите и предложението на Льо Пен за ренационализиране на магистралите биха стрували по около 40 млрд. евро. Кристофър Дембик, директор на Saxo Bank, казва, че това изглежда нереалистично.

Но заплахи за преизбирането на Макрон има и отвъд кандидатите на президентските избори.

Първо, ако разочарованието от партийната политика се превърне в апатия и навреди на избирателната активност, той може да се сблъска с проблем. По отношение на отделните възрастови групи той води убедително пред Льо Пен сред французите под 25 години и над 60 години, показват допитвания. Второ, по-широката икономика и пандемията може внезапно да се влошат и да го накарат да изглежда не толкова убедителен като лидер – ръст на цените на енергията и на случаите на COVID-19 може да направят външен опонент по-привлекателен.

На последно място самата личност на Макрон е риск. Неговият стил на управление с опитите за прокарване на повишение на акцизите върху горивата и на пенсионни реформи допринесе за протестните движения като „Жълтите жилетки“ през 2018 г. Дневният му ред с икономически реформи е смятан само за частичен успех, отбелязва институтът iFRAP. А опитите да прокара още промени на този етап изглеждат рисковани.

Не е чудно, че Макрон изглежда ще изчака до последния момент, преди да обяви официално кандидатурата си. Мълчанието му говори много, дори когато тълпата от опоненти става по-шумна.