Трансадритаическият газопровод (TAP) навлиза в експлоатационна фаза, съобщават от проектната компания. В средата на октомври беше съобщено за финализирането на строителните работи по газопровода. Работата по проекта започна през май 2016 година.
878-километровият газопровод е основна част от т.нар. Южен газов коридор, който цели разнообразяването на газовите доставки за Европа. По него европейските потребители ще могат да получат 10 млрд. куб. метра природен газ годишно от находището "Шах Дениз II" в Каспийско море.
По този начин TAP диверсифицира трасето и източника на природен газ, което е в основата на газовата политика на ЕС.
За България значението на газопровода също е голямо - по него ще пристигат договорените през 2013 година 1 млрд. куб. метра газ от Азербайджан чрез газовата връзка IGB, свързваща Комотини и Стара Загора.
По-рано днес (17 ноември) енергийният министър Теменужка Петкова уточни, че на този етап строителството на IGB се бави и е договорена временна алтернатива за вноса на азерски газ. Вероятно това ще става през точката Странджа, тоест през Турция и Трансанадолския газопровод (TANAP). В момента България получава и руския природен газ през тази входна точка.
IGB е ключов и за друг гръцки проект с българско участие - терминала за втечнен газ край Александруполис. Чрез тях страната ни ще може да получава втечнен газ от различни доставчици.
В началото на ноември гръцкият газопреносен оператор Desfa съобщи за първия си успешен търг за разпределение на капацитет по TAP с входна точка Бугариево (Неа Месамврия).
Акционери в Трансадриатическия газопровод са BP (20%), SOCAR (20%), Snam (20%), Fluxys (19%), Enagás (16%) и Axpo (5%).