Русия, Турция и Китай - големите жертви на европейските екомита

Европейският съюз има планове да защити индустрията си, която има да изпълнява стриктни екологични ангажименти, налагайки допълнителни мита на страните, които не спазват екологични стандарти. Най-големите жертви на тези мита ще бъдат и големите вносители на желязо и стомана, алуминий, електроенергия и химически вещества, тоест най-мръсните производства.

А най-големите вносители на тези стоки в общността са Русия, Турция и Китай. В топ 10 са още Великобритания, Индия и САЩ. Лондон е защитен от налагането на тази мита, защото индустрията плаща за екологичните ангажименти, но останалите държави ще бъдат засегнати, пише Politico.

Европейското издание посочва, че Франция е основният двигател на реформата, но проблемът е, че зад добрите намерения могат да изплуват големи проблеми. Предложението може да бъде преработено до неузнаваемост след компромиси, с които да се угоди на основни търговски партньори и европейски индустрии. Германия например още не е убедена, че подобни мита ще защитят европейската индустрия.

В Берлин се опасяват, че новите мита ще повишат цените на ресурсите за едни от основните стоки в износа им - автомобилите.

В ЕС все още има болезнени спомени, когато Брюксел се опита да включи въздухоплаването в схемата за търговия с квоти въглеродни емисии преди десетилетие и имаше идея всички кацащи и излитащи самолети на територията на ЕС да плащат такси. Китай заплаши, че ще спре да купува самолети от Airbus, а Вашингтон забрани на своите компании да участва в схемата.

Европейските лидери са поискали средствата от митата да се включат към фонда за преодоляване на последиците от пандемията от коронавируса. Оценките обаче сочат, че приходите ще са нищожни - 2,6 млрд. евро през 2030 година. Средствата за възстановяване на ЕС възлизат на 750 млрд. евро, от които 390 млрд. евро са под формата на директни грантове.

Засега идеята на Франция за митата се подкрепя силно от Австрия, Чехия, Дания, Литва, Люксембург, Нидерландия, Словакия и Испания. Предстои да се види дали Париж ще успее да прокара плана, който се нуждае от квалифицирано мнозинство в Съвета.

Европейската индустрия е готова да подкрепи идеята на Брюксел, но срещу това иска запазването на безплатните квоти въглеродни емисии поне до 2030 година. При създаването на схемата за търговия с емисии (ETS) беше предвидено постепенното намаление на квотите за индустрията, което води и до повишаването на цените на емисиите. Именно това е стимулът за бизнеса да бъде ангажиран с екологичните цели и да търси начини за намаляване на вредните емисии при производството.

Още преди официалното представяне на предложението, екологичните мита на ЕС си спечелиха силни критики и извън общността. Китайският президент Си Дзинпин коментира, че битката срещу климатичните промени не трябва да е извинение за налагане на търговски бариери, а австралийският министър на търговията Дан Техан обяви преди дни, че тези европейски планове носят риск от налагане на протекционизъм.

В Световната търговска организация (СТО) има повдигнати въпроси относно плановете от страна на Русия, Канада, Турция, Катар и Саудитска Арабия, коментират източници на Politico.

Една от големите пречки при налагане на екологичните мита е САЩ. Страната може да наложи ответни мерки и реално това да удари, а не да защити европейския бизнес. Но пък и Брюксел е по-мек към Вашингтон. Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс коментира, че САЩ може да избегне екологични мита на база на заявките за въглеродна неутралност до 2050 година и предприети мерки за изпълнението на тези планове.

"Няма значение какви мерки прилагате, ако имате една и съща цел с нас - климатична неутралност до 2050 година. Тогава можете да избегнете механизма за въглеродни мита", коментира Тимерманс пред съветника по климатичните въпроси на американския президент Джон Кери. Двамата се срещнаха по време на събитие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Но най-близките съседи на ЕС вероятно няма да имат същия късмет и право на изключение от правилата на Брюксел.

Тази мярка ще изтрие цялата подкрепа на ЕС към Украйна, опасява се например изпълняващият длъжността ръководител на представителството на Украйна в ЕС Роман Андарак. Общността е най-големият търговски партньор на Киев, като основното перо в износа е електроенергия и стомана. Според изчисленията на украинското правителство налагането на екологични мита ще костват между 3,5 млрд. и 4 млрд. евро годишно на страната.

Турция може да се окаже и още по-засегната.