Русия очаква едно от най-добрите възстановявания в индустриализирания свят

Целевият подход на Москва в подкрепа на руската икономика по време на пандемията е помогнал тя да се възстанови от кризата по-бързо от останалите индустриализирани държави. Това заяви руският заместник-министър на финансите в интервю за Financial Times.

Пакетът от помощи на Кремъл в размер на 4 трлн. рубли (54,3 млрд. долара) е едва 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – по-малко от една десета от помощта, давана от Германия, Италия и САЩ. Въпреки това Русия очаква свиването на БВП да се забави от 8% на годишна основа през пролетта до 3,6% през третото тримесечие на 2020 г. Това ще постави страната в топ 5 на членките на Г-20.

Русия също така се възползва и от стимули, разпоредени от президента Владимир Путин, преди вирусът да удари страната, от които 1,75 трлн. рубли бяха изхарчени през тази година.

„Мит е, че антикризисният пакет на Русия е малък“, посочи зам.-министър Владимир Количев пред FT. „Икономиката не се интересува как са формулирани разходите. Важното е, че те се увеличават“, каза той.

Според Количев страната е успяла да се възстанови бързо, тъй като целевите разходи са я направили по-ефективна в справянето с коронавирусната криза, въпреки че е похарчила по-малко от други държави.

По думите му Русия е увеличила разходите си с общо 27% тази година – цифра, която според Москва е по-висока от тази на всяка една страна от Европейския съюз.

„Очевидно е, че руската икономика пострада по-малко през второто тримесечие и се възстанови по-бързо през третото“, посочи Количев. „Това не е само заради нашите мерки за подкрепа, но и защото самата карантина в Русия беше структурирана по-различно, отколкото в Европа“, допълни той.

Само три държави в целия свят отчитат по-голям брой на случаи на коронавирус от Русия, като в неделя страната записа нов дневен рекорд от 29 093 случая.

Кремъл обаче избра да не налага национални блокади, делегирайки правото за взимане на решения на регионалните власти, които до голяма степен оставиха индустрията, затваряйки почти изцяло потребителския сектор.

Спасителният план на Кремъл също така успя да се размине с това да използва спестяванията от 167 млрд. долара на страната от петролни и газови приходи, като за сметка на това разчита на данъчни облекчения и кредитни гаранции.

„Европейските държави не увеличиха разходите си бързо. САЩ, Канада и Австралия може и да са, но техните програми очевидно бяха формулирани по начин, който не доведе до бърз растеж в потребителските разходи. Те се възстановиха, но нямаше бум на потреблението“, допълни Количев.

По думите на заместник-министъра свиването на руския БВП би било съвсем пренебрежимо, ако не беше сделката на страните в групата на ОПЕК+ за ограничаване на добива на петрол с цел стабилизиране на цените по време на първата вълна на пандемията.

Количев защити решението на страната да не прибягва до националния фонд от 167 млрд. долара, тъй като неговата цел е да разпредели поравно между поколенията приходите от природните ресурси, а не да се използва като средство за излизане от кризата.

Финансовото министерство е използвало част от средствата за покриване на дупки в бюджета по време на пандемията, но увеличи външните си заеми до 5 трлн. рубли, вместо да се възползва от спестените пари, за да стимулира разходите.

Количев също така заяви, че страната има готов план за облекчаване на ефектите от бъдещи американски санкции върху икономиката, които биха забранили на чужденци да притежават руски дълг. Тези потенциални контрамерки предвиждат регулаторни облекчения и възможно временно спиране на бъдещо издаване на дълг.