Обединеното кралство официално напусна ЕС

Обединеното кралство официално напусна Европейския съюз в петък, затваряйки главата на близо половин вековна интеграция с европейските си съседи, докато започва да очертава нов и несигурен курс. Денят, който следва близо четири години на почти безпрецедентен политически хаос, предизвикан от референдума за Brexit през 2016 г., бележи преломни точки както за Великобритания, така и за ЕС.

Сега 27-членният блок губи втората си по големина икономика и основна военна сила. Великобритания напуска чадъра на гигантска търговска организация и ще започне процес за изграждане на ново място на световната сцена.


"Най-важното нещо, което трябва да се каже тази вечер, е, че това не е край, а начало", заяви премиерът Борис Джонсън в телевизионно обръщение към нацията. „Това е моментът, когато тъмнината се пречупва, а завесата се вдига за нов акт“.

Как ще изглежда този акт не е ясно. Сега Великобритания влиза в преходен период от поне 11 месеца, докато договаря бъдещите отношения с ЕС. През това време Великобритания законно ще бъде извън блока, но за гражданите от двете страни ще се променят малко неща.

Едва след като преходният период приключи, наистина ще стартира уникален експеримент в деглобализацията, илюстрирайки какво се случва, когато една държава издигне нови бариери пред търговията с най-големия си търговски партньор.

„Предстои да проведем серия от несравними експерименти", казва пред WSJ Ананд Менън, професор по политика в King's College London. „Предстои да затрудним търговията“.

В цяла Великобритания денят бе белязан от приглушени тържества и протести. Политическа криза, която коства работните места на двама британски премиери и предизвика два избора, взе своя дан. След години на дебат за Brexit много британци просто искат да продължат напред.

Премиерът Борис Джонсън пътува до Съдърланд, в Северна Англия, за да проведе символично заседание на кабинета. През 2016 г. градът гласува категорично в полза на Brexit и той е родно място на автомобилна фабрика на Nissan Motor Co., чийто бизнес вероятно ще бъде повлиян от засилените търговски бариери.

По-късно Джонсън се обърна към нацията, докато привържениците на Brexit се събраха извън парламента, а съседен площад беше украсен с британски знамена за улично парти.

„Много съм щастлив. Време е", казва Джордж Бланд, 25-годишен, наметнат с британско знаме на площада пред Парламента, докато тълпата пееше “Rule Britannia“.

През няколко пътища в Уестминстър привържениците на ЕС проведоха марш в знак на протест срещу Brexit.
Визията на правителството след Brexit остава неясна. Джонсън каза, че вече извън правилата и регламентите на ЕС, възнамерява да сключва търговски сделки по целия свят със страни, включително САЩ, но много зависело от търговските преговори с ЕС. В следващите месеци ще започне да се занимава с това колко точно достъп ще има Великобритания до блока. „Всеки избор има последици“, заявиха в петък тримата висши лидери на ЕС.

В стремежа си да ускори преговорите, Джонсън вече изключи продължаването на преговорите след 2020 г. Той също така казва, че Великобритания няма да остане в крак с регулациите на ЕС. В петък правителството потвърди, че Обединеното кралство ще се стреми да подпише търговска сделка, подобна на тази, която ЕС подписа с Канада през 2016 г. То заяви, че ще се стреми 80% от търговията да бъде покрита от търговски споразумения за три години.

Това би оскъпило търговията на британските производствени предприятия с Европа. И все пак, веднъж извън ЕС, британското правителство ще има по-голяма свобода, за да спаси или субсидира бизнеса например.

Други предизвикателства също набират сила. Шотландия, която преобладаващо гласува да остане в ЕС по време на референдума през 2016 г., настоява да проведе референдум за членството си във Великобритания.

„Новият референдум за независимост ще даде решението за най-добрия път за Шотландия в нашите ръце“, заяви в реч в петък лидерът на Шотландската национална партия Никола Стърджън. Засега Джонсън не разрешава референдум. За първи път след 2015 г. проучване на общественото мнение показа, че мнозинството шотландци подкрепят независимостта.

На историците ще остане бремето да обяснят как сравнително малък клъстер от британски евроскептици насърчи общонационален дебат, довел до прекрояване на най-големия търговски блок в света. „Тук става въпрос за това, по дяволите, интересът на няколко пенсионери в кръчма през 70-те години на миналия век се превърна в това“, казва Гауейн Тоулър, дългогодишен съюзник на архитекта на Brexit Найджъл Фараж.

„Освободени от ограниченията на Европейския съюз, отново ще можем да намерим своето място в света“, каза Фарадж пред тълпа в Лондон. „Хората победиха статуквото".

Великобритания винаги е била неудобен член на европейския клуб. След като европейският проект се роди през 50-те години на миналия век, Обединеното кралство се опита да се присъедини към 60-те години на миналия век, а Франция на два пъти наложи вето на заявлението си членство.

Обединеното кралство се присъедини през 1973 г., надявайки се да се възползва от икономическото възраждане, след като осъзна, че растежът на блока надминава нейния собствен. Въпреки че одобри членството си по време на референдум през 1975 г., Великобритания се отврати, слеод кат клубът се превърна от икономическа търговска единица в политически съюз.

През 1992 г. сговор за създаване на по-интегриран съюз предизвика бунт в британската Консервативна партия. Великобритания се съгласи на договора, но с изключения, включително отказ от общата валута.

Доминираната от услугите британска икономика се възползва от безпроблемния достъп до ЕС, което превърна страната в глобален портал към европейския пазар. Десетилетията интеграция бяха възприето от много икономисти като икономически разрушителни.

Именно разриви в рамките на Консервативната партия през 2016 г. принудиха тогавашния премиер Дейвид Камерън да свика референдум за членството на Великобритания в ЕС. Той гледаше на това като на начин да се успокои борбата в неговата партия, но референдумът бързо излезе извън неговия контрол.

Той разкри централен проблем с членството на Великобритания: кампаниите в полза на ЕС се мъчеха да дадат убедителен аргумент за проекта извън неговите икономически ползи. Загубата на суверенния контрол, особено над свободното движение на мигранти от ЕС в страната, беше успешно овладяна от кампаниите за Brexit, начело с Джонсън. През юни 2016 г. Великобритания гласува с 52% срещу 48% за излизане от ЕС.

Настъпиха няколко години политически хаос, докато различни фракции призоваха за различни условия на напускането. На премиера Тереза Мей бе оставено да тълкува как да развали партньорството.

Мей опита компромис, който да остави Великобритания извън ЕС, но в правната орбита на търговския блок. Нито про-, нито анти-Brexit фракции не бяха впечатлени. Последва непрекъснат парламентарен бунт. Сделката за развод на Мей беше отхвърлена три пъти от депутатите. Тя беше прокудена от собствената си партия.

Джонсън не направи същата грешка. Вместо това той настоя за по-рязко скъсване с ЕС. След това свика избори, за да изчисти депутатите, които не подкрепиха сделката му. Ходът с високите залози се отплати. Привържениците на Brexit се отказаха от традиционните партийни привързаности, за да застанат зад Джонсън. В края на 2019 г. Консервативната партия спечели най-голямото си мнозинство от 80-те години на миналия век с вълна от подкрепа на сините якички.

Сега Джонсън обеща да насърчи програмата за свободен пазар, като същевременно защитава този нов електорат от глобалната конкуренция. От това как ще изиграе този балансиращ акт, ще зависи успеха на Brexit.
„Каквито и да са неравностите по пътя напред, знам, че ще успеем", заяви Джонсън в петък вечерта.