Рекордно ниските лихви принуждават най-добрата пенсионна система в света да предприеме драстични действия, за да предотврати намаляване на плащанията, което преди време беше немислимо, пише CNN.
Дългият период на отрицателни или рекордно ниски лихви подлага под огромен натиск пенсионните фондове в Холандия, като ги принуждава да уведомяват пенсионерите, че доходите им може да бъдат намалени. Холандското правителство предприема спешни мерки за разрешаването на проблема, но извънредната ситуация засилва безпокойството в страната, в която увеличаването на броя на излизащите в пенсия означава неизбежни промени на пенсиите в низходяща посока.
Обичайно служителите в Холандия получават пенсия, равняваща се на около 80% от средната им заплата. Натискът върху пенсиите от ниските лихвени проценти породи дискусии за намаляване на плащанията към пенсионерите или повишаване на бонусите за работещите. Това предизвика шок в страната, тъй като тя разчита на системата, известна със строгата си отчетност и надеждност.
Почти всички имат достъп до пенсии както от държавата, така и чрез работодателя си, поради което тази година Холандия беше поставена на първо място в ежегодната класация на пенсионните системи в света на консултантската компания Mercer’s.
Ниските лихвени проценти дойдоха във възможно най-неподходящия момент за пенсионните фондове в света. Възвръщаемостта от инвестициите им вероятно ще намалее заради драстичните демографски промени. Хората живеят по-дълго и населението застарява, а това означава, че по-малко работещи трябва да поддържат пенсионната система.
В доклад на Group of 30, публикуван наскоро, се посочва, че водещите икономики в света ще се изправят пред недостиг от 15,8 трлн. долара през 2050 г. спрямо 1,1 трлн. долара през 2017 г. за гарантирането на финансова сигурност на пенсионираните им граждани. Това ще се случи, ако се сбъднат оптимистичните допускания за икономическия растеж, заплатите и възвръщаемостта на инвестициите в пенсионни фондове.
„Ситуацията е необичайна“, казва Шакти Рамбаран Мишре, президент на Холандската пенсионна федерация, която представлява около 200 пенсионни фонда. Миналия четвъртък холандското правителство беше принудено да предложи намеса, която според Мишре „създава спокойствие засега“.
На ръба
Корените на тези мерки не са в Хага, където се намира седалището на холандското правителство, а в градовете с най-влиятелните централни банки в света – Вашингтон, Франкфурт и Токио.
Централните банкери правят безпрецедентен експеримент от финансовата криза през 2008 г. насам. За да стимулират вялото възстановяване на световната икономика, те притискат лихвените проценти до най-ниското им ниво в историята. В Европа и Япония лихвите са на отрицателна територия съответно от 2014 и 2016 г. насам. Същевременно централните банки пристъпват към огромни програми за изкупуване на активи с цел да понижат лихвите по заемите в дългосрочен план.
Няколко години по-късно тревожните странични ефекти от тези политики са подложени на нарастващ контрол. Една от последиците от отрицателните лихви е въздействието върху банките, които трябва да плащат, за да държат парите си в централни банки вместо да събират лихви. Спестителите също са наказани.
преди 5 години При въведеното неправилно емитиране на пари е с нарастващи щети.При запазване на грешката на централната банка, колкото повече е икономическия растеж толкова повече са щетите. Нараства опасността за катастрофална национална криза.За да отложи открития стадий на кризата, централната банка въведе занижени лихви.Ако не бяха въведени отрицателните лихви, откритото начало на кризата щеше да е реалност.Спасението от кризата е възможно. За устойчив държавен просперитет е необходимо правилно емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Банките им виновни. Ами то няма растеж, как банките да вдигнат лихвите. Банките не могат да бъдат оборудвани със стругарски цехове. Вдигането на лихвата довежда директно до трупане на дълг. Достигната е границата на растежа. Този проблем е представен като липса на инвестиции, липса на възвръщаемост. Интересното е, че има страх от споменаването на това, че е достигната тази граница на растежа. Казват го по всякакъв друг начин, но не и по този. Дори като кажат, че ниските лихви са виновни, така проблемът съвсем е заметен под килима. Няма растеж, това е. Банките са виновни дотолкова, доколкото са били инструмент за достигането на тази граница на растежа. Сега по принуда се прави експеримент колко време може да продължи това състояние. На икономистите им е ясно това положение, но те не могат да дадат рецепта, защото ще трябва да подгонят тия от ФЕД с тояги, а вече е късно. Сега и музеят на мадам Тюсо може да играе ролята на ФЕД. Всичко е замръзнало в позата на някакво метафизично очакване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар