Европейските банки записаха едно от най-добрите си тримесечия през последното десетилетие, докато растящите лихви и пазарната волатилност подкрепяха кредитирането и търговията, без да увеличават лошите заеми, пише Bloomberg.
По време на тримесечие, белязано от рекордна инфлация и последици от руската инвазия в Украйна, 15 от 20-те водещи кредитора представиха по-добри от очакваното данни за печалбата си, подкрепени от по-големите приходи от лихви и търговия с дълг. Десетте най-големи банки в Европейския съюз отчетоха обща печалба от 13,9 млрд. евро – сумата е трета по размер сред най-добрите за последните десет години.
Кредиторите се възползваха от очакването на първото увеличение на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2011 г. насам, което увеличи кредитните маржове и накара клиентите да хеджират позиции, докато кредитните баланси останаха стабилни. Но инфлацията започна да изяжда печалбите, увеличаващите се лихви затрудниха кредитополучателите да погасяват задълженията си, а намаляващите доставки на руски газ заплашват икономиката, което накара някои кредитори да предупредят, че късметът може да не продължи дълго.
Представянето на някои от водещите европейски банки по отношение на приходи. Графика: Bloomberg
Също както своите американски конкуренти, европейските инвестиционни банки печелят от увеличената търговия с валути и лихви, докато инвеститори и компании се бореха с високите лихви и скъпия долар.
„Нуждата от позициониране на страната на финансовите институции или хеджиране на страната на корпорациите нарасна“, коментира Славомир Крупа, ръководител на инвестиционното банкиране на Societe Generale, пред Bloomberg. „Очевидно е, че го има ефекта от войната в Украйна, което настина сложи масло в огъня, който вече бе запален по отношение на инфлацията“, допълни той.
Бизнесът с търговия с акции и облигации успя да компенсира по-слабото представяне при консултантската дейност по сделки и набирането на капитал, сподавено заради несигурната икономическа обстановка. Банките също така свиха стойността на заемите за изкупуване с почти 2 млрд. долара. Някои банкери, включително главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс фон Молтке, предположиха, че търговската стихия отслабва, което може потенциално да остави инвестиционните банки с по-малко приходи за омекотяване на евентуални удари.
Европейските банки печелят повече от основния си бизнес с кредитиране. Графика: Bloomberg
Няколко европейски банки начисляваха по-големи лихви върху заеми през тримесечието в очакване на решението на ЕЦБ за увеличаване на лихвените проценти. Първото повишение на централната банка от 11 години бе по-голямо, отколкото мнозина икономисти очакваха, и отбелязва края на осем години отрицателни лихви, които изяждаха рентабилността на кредиторите.
Кредитори в страни като Испания ще могат да се възползват по-скоро, тъй като имат плаващи лихви по ипотеките. Банки като Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, които имат големи операции извън Европа също се възползваха от по-ранното увеличение на лихвите в други юрисдикции. Други банки отбелязаха печалби по-късно през годината.
„Подготвени сме да увеличим лихвените проценти“, коментира шефът на ING Groep Танате Путракул в четвъртък.
Европейските банки са заделили по-малко за лоши заеми през тримесечието. Графика: Bloomberg
И все пак кредиторите не са имунизирани за натиска, който стимулира печалбите им. Инфлацията разпалва нуждата от по-високи възнаграждения, независимо дали става въпрос за служителите в клоновата мрежа или тези в инвестиционното банкиране. След ожесточената война за таланти миналата година Deutsche Bank увеличи разходите за възнаграждения през тримесечието и се отказа от ключова цел за ефективност за 2022 г. Banco Santander пък отчете увеличаване на цялостните разходи спрямо година по-рано отчасти заради повишаване на заплатите за служителите в Бразилия.
Провизиите за лоши заеми намаляват през тримесечието, като според банките те са натрупали резерви за евентуалните последици от войната в Украйна по-рано през годината. И все пак ударът по кредитополучателите от евентуално спиране на руските газови доставки е заплаха за представянето на банките. Германската Commerzbank предупреди в сряда, че страната е изправена пред рецесия, сходна със свиването по време на финансовата криза от 2008 г. при такъв сценарий.
„Ако има спиране на газа, най-вероятно ще се наложи да впишем повече“ провизии за загуби от заеми, коментира главният финансов директор на банката Бетина Орлоп пред Bloomberg. Само Commerzbank поставя сумата на 500-600 млн. евро.
Въпреки трусовете Русия се оказа изненадващ лъч светлина за резултатите на някои банки през това тримесечие. Поскъпването на рублата стимулира кредитния баланс на Raiffeisen Bank International, докато за UniCredit печалбата и пазарът в страната бяха най-добре представилото се регионално подразделение. Банките вече съобщиха, че търсят варианти за своите руски клонове, но резултатите прибавят към дилемата дали да напуснат страната или да запазят операциите си.