Енергийният преход няма да бъде евтин

Въпросът как да управляваме прехода към нисковъглеродно бъдеще е от основно значение за продължаващия дебат в енергийната политика. От Германия до Китай правителствата се надпреварват да съгласуват своите индустриални нужди с новите екологични амбиции. Събитията от последните 18 месеца, включително подчертана промяна в обществената осведоменост за извънредните ситуации при климата, подчертаха необходимостта от незабавни и решителни действия. 

При всички поставени цели за намаляване на емисиите на парникови газове, политиците едва сега започват да говорят за разходите за енергийния преход и за факта, че това ще доведе до губещи, както и до победители, пише Financial Times.

 Изкопаемите горива, въглища, петрол и газ, от десетилетия подкрепят поминъка на работниците. Новият климатичен ред ще изисква постепенно премахване на тези ресурси по един устойчив начин.

Европейската комисия (ЕК), която при своя нов лидер – председателят Урсула фон дер Лайен, иска да превърне Европа в първия въглеродно неутрален континент до средата на века, е една от първите международни институции, които говорят за разходите за прехода. За да подкрепи своята европейска „Зелена сделка“, тази седмица Брюксел заяви, че ще се опита да ангажира 1 трлн. евро публични и частни инвестиции за следващите 10 години.

Това изглежда една наистина впечатляваща сума. При по-внимателна проверка голяма част от сумата се отнася до заредените фондове на Европейския съюз (ЕС). Половината ще дойде от следващия бюджет на ЕС, 100 млрд. евро чрез вноски от националните бюджети, една четвърт от подкрепена от ЕС инвестиционна схема, а останалата част от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която вече преразгледа своята политика.

„Фондът за справедлив преход“, който разполага със 100 млрд. евро, е създаден именно с идеята да подпомогне процеса по загърбване на изкопаемите горива най-вече за райони, силно зависими от тези ресурси. На като за начало от тази сума едва 7,5 млрд. евро ще бъдат отпуснати предимно за страните от Централна и Източна Европа, които през следващите няколко години ще трябва да ангажират политиките си за прехода към чиста енергия.

ЕК изчислява, че Европа ще се нуждае от 260 млрд. евро инвестиции годишни, с които да се подпомогнат целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 40 на сто спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г.

В момента целта е ограничаване в диапазона от 50-55% спрямо 1990 г.

ЕС разполага с някои мощни лостове, включително схемата за търговия с въглеродни емисии и подготвяният въглероден данък върху вноса, който да помогне да се ограничи предотврати производството на продукти, за които се отделя въглероден диоксид.

Но предложението на блока за налагане на подобни мерки в  корабоплаването и авиацията на дълги разстояния ще предизвика остри дебати, да не говорим за автомобилния транспорт и селското стопанство. Въглеродният данък при вноса може да не получи подкрепа от страните с търговски излишък и най-вероятно ще разгневи САЩ.

Европа е водеща в света по смекчаване на изменението на климата. Но дори и тук има несъгласие между страните относно мерките. Франс Тимерманс, първият заместник-председател на ЕК и основна фигура в Брюксел по отношение на климата, заяви по-рано, че преходът ще изисква "мащабна промяна в начина, по който е структурирано нашето общество". Въпреки че преминаването към нисковъглеродни технологии е източник на растеж и работни места, това също ще доведе до смущения. Неотдавнашен доклад предупреди, че около 400 000 работни места в автомобилния сектор са изложени на риск само в Германия заради процеса на електрификация на индустрията.

Политиците в целия индустриализиран свят трябва да се заемат сериозно с прехода към нисковъглеродна икономика. Експертите може би са разгледали вече разходите за тази смяна, но сега е време политическите лидери да се ангажират спрямо гражданите за избора, който предстои и как да им се помогне да се адаптират към прехода.