Европейската централна банка остави паричната си политиката непроменена по време на заседанието си в четвъртък, съпротивлявайки се на натиска да предприеме още стимули на фона на новата вълна от коронавирус. В същото време банката даде ясен знак за ново облекчаване на следващото си заседание през декември, предаде Ройтерс.
ЕЦБ предупреди, че пандемията крие рискове за икономическия растеж и ще прецени дали е необходима повече подкрепа на заседанието си на 10 декември, когато станат ясни новите прогнози.
„Управителният съвет ще калибрира инструментите си според случая, за да отговори на разгръщащата се ситуация и да гарантира, че условията за финансиране остават благоприятни, за да подпомогне икономическото възстановяване и да противодейства на отрицателното въздействие на пандемията върху прогнозирания инфлационен път“, съобщиха от ЕЦБ.
Решението на Европейската централна банка се очакваше, за да се види дали според банката новата вълна от коронавирусни инфекции и блокадите на континента изискват незабавна доза допълнителна парична подкрепа, пише Bloomberg.
Повечето икономисти и инвеститори смятат, че президентът Кристин Лагард и нейните колеги засега могат да се измъкнат, като запазят стабилността, вместо да изпратят силен сигнал, че още стимули ще дойдат през декември.
Това е сложен баланс. Политиците се събраха само часове, след като Германия и Франция въведоха строги нови ограничения за справяне с пандемията. Италия и Испания вече наложиха частични блокади.
В резултат барове, ресторанти и търговци на дребно затварят в голяма част от еврозоната, заплашвайки с пореден икономически спад и поставяйки правителствените бюджети под напрежение.
Малко преди решението стана ясно, че възстановяването на икономическото доверие в еврозоната е замразено през октомври, дори преди новите ограничения.
И все пак икономистите, анкетирани от Bloomberg миналата седмица, заявиха, че ЕЦБ вероятно ще изчака до декември, преди да действа, като и тази седмица те застанаха зад това мнение.
„Икономическата картина определено се влоши“, коментира Карстен Бжески, главен икономист в ING Германия. „След като Франция обяви национална блокада, а Германия затвори големи части от икономиката си, нови спадове в еврозоната не може да бъдат избегнати", посочи той.
ецб
Европейската централна банка все повече се разединява по въпроса как да управлява икономиката при втора вълна на COVID-19, заплашвайки трудно извоюваното спокойствие от президента Кристин Лагард, става ясно от разговори с осем вътрешни лица, които публикува Ройтерс.
Лагард успя да сложи край на публичната борба, която остави ЕЦБ в безпорядък през последните месеци на управление на Марио Драги миналата година, като безпроблемно прокара няколко рекордни пакета стимули, за да поддържа икономиката на повърхността сред пандемията.
Обещанието й да търси консенсус е в пълен контраст с предшественика и Драги, който рядко ангажираше ключови противници на своята политика и още по-рядко даваше сигнали за ходовете си.
Но напрежението отново се повишава, тъй като новите случаи на коронавирус принуждава ЕЦБ да обмисли още повече стимули, а главният икономист на банката Филип Лейн е подложен на обстрел от всички страни.
Консервативните политици, известни в жаргона на централната банка като „ястребите“, твърдят, че ЕЦБ омаловажава някои от добрите новини, като някои икономически показатели от лятото, които бяха по-добри от очакваното.
Друга част от централните банкери са на противоположното мнение и настояват Лагард да предприеме по-строг подход както по отношение на рисковете за растежа, така и върху заплахата от поскъпването на еврото спрямо долара.
Разногласията проличаха ясно по време на последното политическо заседание през септември. Ястребите искаха ЕЦБ да намали своите покупки на облигации предвид относително благоприятните пазарни условия, за да може да увеличи темпа на закупуване отново, ако е необходимо на по-късен етап, без да увеличава общия размер на програмата за спешни покупки при пандемия.
ецб2
Според други икономическите прогнози са твърде песимистични, тъй като не успяват да отчетат вече обявените мерки за фискални стимули, които неизбежно биха довели до по-висок растеж и инфлация.
И двете гледни точки бяха отхвърлени от главния икономист Лейн.