Бившият управител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги прие поканата на президента Серджо Матарела да формира ново правителство, което да изведе страната от пандемията и тежката рецесия.
Драги, който имаше ключова роля в справянето на Европа с дълговата криза в началото на века, прие мандата след среща с Матарела в президентския дворец в Рим, заяви за репортери секретарят на президентството Уго Дзампети, цитиран от Bloomberg.
Целта на 73-годишния Драги е да сформира правителство на колкото се може по-широкото парламентарно мнозинство. Подалият оставка бивш премиер Джузепе Конте не успя да сформира нов кабинет след оттеглянето на по-малкия му коалиционен партньор Italia Viva на Матео Ренци. Това накара Матарела да се обърне към Драги, след като предупреди, че страната не може да си позволи нови избори в разгара на настоящата криза.
Партиите в парламента са разделени по въпроса за правителство на Драги. Той може да разчита на подкрепата на лявоцентристката Демократична партия, втората по големина политическа сила в бившия алианс на Конте, както и на центристките, проевропейски групи. Дясноцентристката Forza Italia на Силвио Берлускони също може да подкрепи Драги, въпреки че депутатите ѝ са разделени по въпроса.
Матео Салвини – лидерът на антиимиграционната „Лига“, остави отворена вратата за възможната си подкрепа. „Проблемът не е името на човека. Въпросът е какво той иска да прави и с кого“, коментира възможността Драги да стане премиер Салвини пред Corriere della Sera.
Но движението „Пет звезди“ – най-голямата партия в парламента и основната сила зад последното правителство на Конте, отказа да подкрепи Драги. По думите на лидера на парламентарната група на „Пет звезди“ Вито Крими предишните администрации на технократи са създали „изключително отрицателни последствия за италианските граждани“.
Ако изборът на Драги бъде потвърден, неговите приоритети ще са фокусирани върху пандемията, която причини смъртта на близо 90 000 души в Италия. Той също така ще трябва да се справи и с потъналата в дългове икономика, която се сви с 2% през последното тримесечие на 2020 г. и записа най-лошото представяне сред големите европейски икономики.
Друга важна темаще е и това как да бъдат похарчени 209-те млрд. евро, предвидени за Италия от спасителната програма на ЕС – въпросът, който накара Ренци да обърне гръб на правителството на Конте.