Брюксел иска страните в ЕС да споделят помежду си запасите си от газ при кризи

Брюксел ще поиска от страните членки на ЕС да пращат газ на затруднените си съседи при извънредни ситуации като част от предложенията за засилване на енергийната сигурност на страните, зависими от Русия, съобщава Financial Times.

Прекъсванията на доставки на руски газ през 2006 и 2009 г. разкриха критични слабости най-вече в Източна Европа, които Европейската комисия иска да реши с пакет от предложения за подобряване на способността на блока да се справя с бъдещи прекъсвания. Предложенията ще бъдат подписани в Брюксел в сряда и официално представени през следващата седмица.

Представители на комисията заключават, че страните са били уязвими през 2006 и 2009 г., тъй като са имали малки резерви от газ и са били лошо свързани със съседите си. В резултат на това техният отговор на прекъсванията е било на национално ниво, а не на европейско.

Съгласно новите предложения Европа ще бъде разделена на 9 зони. Страните в тези зони ще бъдат задължени заедно да разработят планове за натрупване на запаси и изграждане на инфраструктура, която ще улесни пренасянето на газ между тях.

Комисията ще наблюдава проектите на тези кризисни планове, като иска и спорни правомощия за наблюдаване и проучване на газовите договори преди подписването им от страните членки, за да се гарантират справедливи доставки.

„Сигурността на доставките в ЕС не може да бъде ефективно постигната само от страните членки, но може по-добре да бъде реализирана на ниво съюз“, пише комисията в проект на плана, видян от Financial Times.

В най-уязвимите източни региони Германия ще формира група с Полша, Чехия и Словакия. Унгария ще се присъедини към Австрия, Италия, Словения и Хърватска. България, Гърция и Румъния ще се слеят в балканска група. Финландия ще трябва да изготви план за спешни доставки с балтийските страни.

Домакинства, топлофикационни мрежи и основни социални услуги като болници ще бъдат с приоритет. Ако дадена страна има трудности да им осигури газ – а съседната ѝ страна не, то съседът ѝ ще бъде задължен да се намеси, предоставяйки газ от запасите си или индустрията. Представители на комисията определят подобни планове, които трябва да бъдат одобрени от страните членки и Европейския парламент, като „задължителна солидарност“.

Брюксел търси начини да съедини парченцата национални енергийни мрежи в истински единен европейски пазар – както за да подобри сигурността, така и за да намали цените. И все пак напредъкът по това начинание е бавен, отчасти заради настояването на националните правителства да преследват свои собствени енергийни политики.

В последния си напън за по-интегриран подход комисията може да разчита на твърда подкрепа от Полша, където енергийната сигурност е основен проблем. Страната бе първата, която призова за вземане на мерки за регионална солидарност още преди десетилетие.

Варшава се страхува от това как Москва може да използва руското надмощие при доставките, за да налага политически натиск върху страните членки на ЕС и е подозрителна към някои от източните си съседи, които са сключили преференциални сделки с Газпром, руския монополист в доставките.

„Това е до голяма степен каквото искат поляците“, заяви високопоставен дипломат от Източна Европа. „Няма съмнение, че геополитиката се отразява на газовите въпроси в региона повече отколкото пазарните сили, затова предложенията за доставки носят много смисъл“.

Полша и други източноевропейски държави по-чувствителни към руски натиск, например балтийските страни, призоваха и за най-противоречивия елемент по сигурността на предложенията за доставки: настояването на комисията да има по-голям контрол върху договорите. Тя предлага да преглежда всички междуправителствени споразумения преди да бъдат подписани, за да се опита да предотврати неравноправни клаузи, които може да застрашат сигурността на доставките.

През 2010 г. Полша стана първата страна, поискала от комисията да участва в преговорите ѝ с Газпром и иска ЕС да бъде част от всички преговори. Едно от притесненията е, че някои страни от ЕС са подписали сделки, които ограничават или забраняват възможността им да продават газ на трети страни.

„Газът трябва да бъде суровина, а не политическо оръжие“, казва дипломат, отказал да бъде назован, тъй като предложенията все още не са публични.

Комисията се опитва да си осигури достъп и до търговски договори на всеки водещ доставчик веднага, след като бъдат подписани. Представители на ЕС твърдят, че данните за обема и доставките от тези договори са жизненоважни за запазването на енергийната сигурност.