Бизнесът е готов да инвестира милиарди евро за позеленяване на енергетиката

Бизнесът има готовност да инвестира милиарди евро за реализиране на плановете за въглеродна неутралност на българската енергетика. Това стана ясно по време на дискусия, на която бяха представени два сценария за дългосрочно развитие на сектора, разработени от Асоциацията индустриалния капитал в България (АИКБ).

Възможностите за позеленяване на енергетиката, представени от зам.-председателя на АИКБ Румен Радев, са основно две и предвиждат развитие на възобновяемите енергийни източници с добавката на газ или на ядрени централи. И при двата варианта основната част от инвестициите са частни.

При сценария "ВЕИ с газови централи" цената ще бъде 11,7 млрд. евро, от които 7,9 млрд. евро са частни инвестиции. Емисиите от производството на електроенергия намаляват от 230 килограма за мегаватчас до 63 килограма за мегаватчас през 2050 година. Цената на електроенергията намалява - от 81 евро за мегаватчас до 74 евро за същия период.

Този вариант предвижда до 2050 година да бъдат изградени 500 мегавата газови блокове, 7500 мегавата нови соларни мощности, както и 1500 мегавата вятърни централи, които са на сушата. Радев обясни, че няма категорични научни данни за потенциала на офшорните вятърни паркове, затова и не са включени във вариантите.

Добавени ще бъдат още 300 мегавата мощности, използващи биомаса и максимално 230 мегавата геотермална енергия (по метода hot dry rock), при които ще се наложи воден фракинг и всички произтичащи от това ефекти върху околната среда. 

Балансът ще дойде от батерии (1000 мегавата), за които е логично да се изградят около зоните за производство на електроенергия, както и от електролизьори за производство на водород (1500 мегавата електролизьори и 750 мегавата горивни клетки).

Малко по-скъп е вариантът "ВЕИ и ядрени мощности" - 17 млрд. евро, от които 11,5 млрд. евро ще са от частния сектор. При него емисиите през 2050 ще бъдат почти наполовина по-ниски спрямо "газовия" сценарий - 38 килограма за произведен мегаватчас. Цената ще минимално по-висока - 75 евро за мегаватчас.

По този сценарий няма газови блокове, проблемът за мрежата е свързан основно с излишъка на енергия, а не с недостиг. Затова и се предвижда изграждането на повече електролизьори за производството на водород.

В тези планове не са включени системите за собствено потребление, включително и за индустрията. Радев е категоричен, че и в момента енергийно интензивното производство активно изграждат ВЕИ мощности, основно соларни централи, за да намалят разходите си за енергия. Предвижданията на АИКБ са до 2040 година около 1,7 тераватчаса от годишното потреблението на индустрията да идва от собствени източници.

По време на дискусията Румен Радев посочи, че на този етап никой не анализира възможности за изграждане на малки газови блокове - до 20 мегавата, което е извън обхвата на политиката за въглеродните емисии. Те могат да бъдат изграждани в близост до газопреносната мрежа и да служат за балансиране на системата.

На системата са нужни беземисионни базови мощности, които ще дадат по-голяма възможност за производството на водород, категоричен беше ръководителят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той посочи, че вариантът с възобновяеми източници, технологии за съхранение на енергия и ядрени централи са адекватни за работата на енергийната система.

По този начин ще намалим зависимостта от изкопаеми горива, включително и от природния газ, категоричен беше Цачев.