Защо богатите градове в света се бунтуват?

Три от най-богатите градове в света бяха обхванати тази година от големи протести и сътресения. Още от ноември миналата година Париж трябваше да се справя с вълна от недоволство и хаос заради решението на френския президент Еманюел Макрон да повиши акцизите върху горивата. Хонконг е обхванат от демонстрации от март насам вследствие на законопроект на ръководителката на администрацията в града Кари Лам, който щеше да позволи екстрадирането на хора към континенталната част на Китай. Този месец безредици избухваха и в чилийската столица Сантяго, след като президентът Себастиан Пинера подкрепи повишаването на цената на билетите за метрото.

Всяко протестно движение има своите местни фактори, но взети заедно, те показват какво може да се случи, когато усещането за несправедливост се съчетае с разпространеното възприятие за слаба социална мобилност, пише американският икономист Джефри Сакс в статия за френския вестник Les Echos.

Икономически успех

От гледна точка на брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е традиционният инструмент за измерване на богатството, трите града са въплъщение на икономическия успех. Годишните доходи на човек от населението в Хонконг достигат около 40 хил. долара в Хонконг, над 60 хил. долара в Париж и около 18 хил. долара в Сантяго, един от най-богатите градове в Латинска Америка. Докладът за конкурентоспособността в света през 2019 г., публикуван от Световния икономически форум, поставя Хонконг на трето място, Франция – на 15-о място, а Чили – на 33-о място (най-високо класираната страна от Латинска Америка).

Но макар тези страни да са по-скоро богати и конкурентоспособни от гледна точка на традиционни критерии, населението им не е удовлетворено от ежедневието си. Според Световния доклад за щастието от 2019 г., публикуван от ООН, жителите на Хонконг, Франция и Чили смятат, че животът им в най-добрия случай е в застой.

Всяка година социологическият институт Gallup пита хора от цял свят: „Удовлетворени ли сте или не сте удовлетворени от свободата, с която разполагате да избирате какво да правите с живота си?“. Въпреки че Хонконг заема девето място в света от гледна точка на брутен вътрешен продукт на човек от населението, градът е далеч по-назад, на 66-о място, по усещане на хората, че могат да живеят живота си, както искат. Същото противоречие е налице във Франция (25-о място в света по БВП на човек от населението, 69-о място по свобода на хората да избират живота си) и в Чили (съответно 48-о и 98-о място).

Достойна работа

Във всяка от трите икономики младите жители на градовете, които не са родени богати, не вярват, че ще намерят приятно жилище и достойна работа. В Хонконг цените на жилищата в сравнение със средната заплата са сред най-високите в света. В Чили неравенството в доходите е едно от най-дълбоките сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Във Франция децата на хората от елита се радват на значителни привилегии в живота си.

Заради твърде високите цени на жилищата повечето хора са отдалечени от централните квартали и зависят от личния си автомобил или градския транспорт, за да стигнат до работа. Затова те са особено чувствителни към промените в цените на транспорта, както показаха проявите на обществено недоволство в Париж и Сантяго.

Традиционните икономически инструменти са напълно недостатъчни за оценка на истинските усещания на гражданите. БВП на човек от населението определя средните доходи в една икономика, но не казва нищо за преразпределянето им, за усещането на хората за справедливо или несправедливо отношение, за възприятието на финансовата им уязвимост и други елементи на общественото положение като доверието в държавните власти, които натежават върху качеството на живот като цяло. А класации като световния индекс на конкурентоспособността на Световния икономически форум, индекса за икономическата свобода на фондация Heritage и мярката за икономическа свобода в света на университета Simon Fraser не успяват да уловят дали населението има усещането за справедливо отношение.

Опазване на околната среда

За да разберем тези усещания, трябва да попитаме директно хората дали са доволни от живота си, дали се усещат свободни, дали имат доверие на правителството си. Това е избраният подход в ежегодните анкети на Gallup за щастието.

Идеята за устойчивото развитие, изразена в 17-те цели за устойчиво развитие, които бяха приети през 2015 г. от правителствата в света, обхваща значителна група инструменти и политики, вземащи предвид социалната справедливост, доверието и опазването на околната среда.

Икономическият растеж без справедливост и опазване на околната среда води до хаос, а не до щастие. Нуждаем се от много по-широко предлагане на обществени услуги, по-последователно преразпределение на доходите на богатите към бедните и по-значителни държавни инвестиции за гарантиране на устойчива околна среда. Дори на пръв поглед разумни мерки като премахването на субсидиите върху горивата или повишаването на цените на билетите за метрото за покриване на разходите може да доведат до бунтове, ако са взети в обстановка на обществено недоверие, разширяване на неравенството и усещане за несправедливост сред голяма част от населението.