Световната банка потвърди прогнозата си за българската икономика тази година

Световната банка потвърди очакванията си за икономическия растеж в България през тази и следващите две години в юнския си доклад за перспективите пред световната икономика.

За настоящата 2021 г. банката счита, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се разшири с 2,6%, колкото предвиждаше и в актуализацията на икономическите си прогнози в края на март. Това обаче е с 0,7 процентни пункта под предишната прогноза от януари т. г. за ръст от 3,3%.

За 2022 г. Световната банка прогнозира ръст на българската икономика с 3,3% спрямо 3,7%, които бяха заложени в икономическата прогноза от януари, но без промяна спрямо актуализираните очаквания през март. През 2023 г. се очаква ръстът да се ускори до 3,4%.

В глобален план СБ очаква световната икономика да нарасне с 5,6% през 2021 г., отбелязвайки най-силното възстановяване от рецесията през 1940 г. благодарение на американските стимули и по-бързия растеж в Китай. Тя обаче предупреждава, че скокът ще бъде задържан от „силно неравномерния“ достъп до ваксини срещу COVID-19, отбелязва Ройтерс.

Световната банка повиши с 1,5 процентни пункта прогнозирания ръст на световния БВП спрямо очакванията ѝ през януари, преди администрацията на Джо Байдън да встъпи в длъжност и да задейства пакета от помощи за преодоляване на последиците от COVID-19 на стойност 1,9 трлн. долара.

„Възстановяването е неравно и до голяма степен отразява резкия скок на някои големи икономики, особено на САЩ благодарение на значителната фискална подкрепа, на фона на силно неравния достъп до ваксини“, отбелязва Световната банка в доклада си.

Много страни с нововъзникваща икономика и развиващи се икономики отчитат повишен брой на случаите на COVID-19, препятствия пред ваксинирането и оттегляне на помощта, пише банката в доклада си.

До 2022 г. това ще остави глобалния БВП на около 2% под прогнозите преди пандемията, а около две трети от страните с нововъзникваща икономика все още няма да са наваксали загубите на доходи на човек от населението през миналата година.

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас повтори призива си към богатите страни, включително САЩ, да освободят достъпа до ваксини за развиващите се страни възможно най-бързо.

Айхан Косе, икономист и директор на Групата за прогнози на Световната банка, заяви, че новите очаквания допускат, че развитите икономики ще ваксинират населението си до края на годината, а редица големи нововъзникващи икономики също ще постигнат значителен напредък във ваксинирането. Но много хора в развиващи се и бедни страни ще продължат да чакат за ваксини до догодина.

„Сега прогнозираме ръст за следващата година от около 4,3%. Растежът може да е около 5%, ако видим по-бързо разпространение на ваксините“, отбеляза Косе.

Световната банка повиши прогнозата си за американската икономика през 2021 г. с 3,3 процентни пункта спрямо януари до 6,8%, което би било най-бързото нарастване от 1984 г. насам благодарение на икономическата подкрепа, определена от банката като „безпрецедентна в мирно време“.

Прогнозата за еврозоната беше повишена с 0,6 процентни пункта до 4,2%, а тази за Китай също е нагоре с 0,6 процентни пункта до 8,5%. Като голям износител Китай се възползва от ръста на глобалното търсене наред с предишните стимули и усилия за овладяване на вируса, отбелязва банката.

Нововъзникващите пазари без Китай се очаква да постигнат растеж от 4,4% през 2021 г., което е с един процентен пункт над прогнозата от януари.

Докладът на Световната банка отбелязва и рисковете, свързани с растящия инфлационен натиск, който ще прибави около един процентен пункт към глобалната инфлация през 2021 г. Банката допълва, че спадът на инфлацията миналата година е бил „най-вялият и краткотраен при петте глобални рецесии през последните 50 години“.

А ръстът на инфлацията от май 2020 г. насам е по-бърз от предходните възстановявания, но се очаква тя да остане добре контролирана с прогноза за ниска и стабилна инфлация в дългосрочен план.

„Ако този ръст е временен и очакванията за инфлация останат добре контролирани, това може да не е предвестник на реакция с паричната политика. Но ако очакванията за инфлация станат неконтролируеми, централните банки на страните с нововъзникваща икономика и на развиващите се страни може да бъдат принудени да затегнат паричната политика повече, отколкото би било уместно за възстановяването на икономиките им”, отбелязва банката.

Според доклада притесненията на пазарите от инфлация може да повишат лихвите в страните с нововъзникваща икономика и в тези с преобладаващо ниски доходи на населението, които също така са изправени пред по-големи предизвикателства от инфлация в краткосрочен план заради растящите цени на храните.